„Правен свят”
Цветелина Янкова
Главният съдебен инспектор Теодора Точкова:
Крайно време е да започнем да проверяваме върховните съдилища, прокуратури и НСлС

21 Януари 2018

 

Безспорно магистратите все повече се стремят да спазват инструктивните и разумните срокове за разглеждане и приключване на делата, казва ръководителят на Инспектората към ВСС

 

Инспектор Точкова, докъде стигна Инспекторатът към ВСС с проверките на имуществените декларации на магистратите, вече сме 2018 г., т.е. скоро ще очакваме новите им декларации, а не е известно при колко от миналогодишните са открити несъответствия?

 

Мога вече официално да обявя, че Инспекторатът приключи с проверките на ежегодните декларации за имущество и интереси на съдиите, прокурорите и следователите, подадени през 2017 г.

 

От подадени общо 4195 ежегодни декларации, проверката на 702 от тях приключи с доклад за несъответствие по смисъла на чл. 175ж, ал. 1 ЗСВ - беше установена разлика между декларираните факти и получената информация. Най-честите примери - забравени влогове, средства по банкови сметки на декларатора, включително недекларирани поради незнание средства по сметки на съпруга или на лицето, с което магистратът живее на съпружески начала, които суми, заедно с обявените в декларацията, са над 10 000 лв. и е следвало да бъдат декларирани по смисъла на чл. 175б, ал. 1, т. 3 ЗСВ. Или недекларирани задължения, или кредити на магистрата или съпруга му, респективно лицето, с което живее на съпружески начала, чийто остатъчен размер към 31 декември 2016 г., заедно с всички задължения общо, надхвърлят 10 000 лв. (чл. 175б, ал. 1, т. 6 ЗСВ). Информация за банковите сметки и сейфове на магистратите, съответно за техните кредити, Инспекторатът получава от БНБ - от Централния регистър за банковите сметки и сейфове и от Централния кредитен регистър. А за средствата по банковите им сметки искаме информация от банките, след разкриване на банкова тайна. По този начин установяваме разликата между декларираните факти за влоговете, сумите по банковите сметки и кредитите на деклараторите и техните близки и получената информация: в дадения пример - от банките и Централния кредитен регистър.

 

От посочените 702 несъответствия 668 са отстранени в 14-дневния срок за отстраняване на непълнотите и грешките в декларираните обстоятелства по чл. 175ж, ал. 2 ЗСВ с подаването на коригираща декларация. В останалите случаи, приключили с доклад за несъответствие, все още не е изтекъл 14-дневният срок от уведомяването на магистрата за подаване на коригираща декларация, при които несъответствието може да бъде отстранено. Само при два от случаите, приключили с доклад за несъответствие, срокът е изтекъл и се наложи предприемането на последващите действия, предписани по закон.

 

Има ли сериозни нарушения, колко от основните проверки са прераснали в допълнителни такива и в какъв размер са най-сериозните нарушения?

 

При отговора на предходния въпрос посочих, че в рамките на основната проверка на имуществените декларации за 2016 г. съдиите, прокурорите и следователите отстраниха констатираните непълноти и грешки в декларираните обстоятелства. Два от случаите получиха друго развитие - по отношение на един магистрат започнахме допълнителна проверка, тъй като констатираното несъответствие между декларираните факти и получената информация е в размер от 5000 лв. до 20 000 лв. и не беше отстранено в срока за подаване на коригираща декларация. По отношение на друг изпратихме доклада и преписката на НАП за проверка на имущественото състояние на лицето, тъй като несъответствието е над 20 000 лв. и също не беше отстранено в 14-дневния срок за подаване на коригираща декларация. Като обобщен отговор на въпроса Ви бих казала, че Инспекторатът, като цяло, освети, "инвентаризира" имуществото на магистратите. Вече е ясно кой какво имущество притежава, какво е основанието за придобиване, какви кредити и какви суми по сметките има. И това ще се установява всяка година. Важно е да се знае друго - че проверката на имуществените декларации е проверка за съответствие, а не за достоверност. Инспекторатът не разполага със законова компетентност да следи за достоверността на декларираните факти, а именно - за действителното имуществено състояние на магистрата, за да установи има ли и в какъв размер са "най-сериозните нарушения", за каквито може би питате. Само проверката за достоверност може да установи дали разходите на магистрата съответстват на доходите му.

 

Достатъчен ли е срокът, предвиден в Закона за съдебната власт, за щателна проверка на всички над 4000 магистрати?

 

Както неведнъж съм посочвала досега, 3-месечният срок за проверка на имуществените декларации на съдиите, прокурорите и следователите е крайно недостатъчен, доколкото освен за декларатора, подлежат на проверка декларираните обстоятелства и за неговите близки - съпрузите, лицата, с които живее фактически на съпружески начала, и ненавършилите му пълнолетие деца. Общият брой на проверяваните лица възлиза на около 11 000 души. За всички тях да се направят необходимите справки за притежавано имущество, кредити, банкови сметки, съответно да се достъпи информацията, съставляваща банкова тайна, да се получат сведения от банките за притежаваните средства по банковите сметки на магистратите, изисква време, поне 6 месеца. За да съм ясна защо е крайно недостатъчен предвиденият в ЗСВ 3-месечен срок за проверка, ще дам пример с банките, които разполагат с 1-месечен срок за отговор, за да ни предоставят сведения за средствата по банковите сметки на магистратите и някои от тях въобще не бързат. Ето защо е важно законодателят да приеме 6-месечен срок за извършване на проверките на имуществените декларации.

 

В края на 2017 г. Министерството на правосъдието обяви нови предложения за изменения на Закона за съдебната власт, включително и Вашата идея за облекчаване на достъпа на ИВСС до банковите сметки на магистратите. Ще бъде ли възприета тази идея, тази поправка, очаквате ли съпротива и от къде?

 

Надявам се идеята да бъде възприета, още повече, че тя е инспирирана от желанието на самите магистрати. Друг е въпросът, че дори за част от лицата при тази законодателна промяна да отпадне разкриването на банкова тайна по съдебен ред, това няма кой знае колко да облекчи самите декларатори. Част от банките изискват съгласието на магистратите за разкриване на сведенията, съставляващи банкова тайна, да е нотариално заверено, да бъде представено в оригинал, което поставя въпроса колко време и средства трябва да отдели съдията, прокурорът или следователят, за да представи толкова нотариално
заверени съгласия, колкото сметки има в отделните банки.

 

Сред идеите за промени в ЗСВ са и тези, които да ограничат т. нар. "роднински назначения" в съдебната власт. В работата на Инспектората често ли ставате свидетели на ситуации, които водят към съмнението за конфликт на интереси, например, родителят е съдия, а синът или дъщерята - съдебен помощник? Подкрепяте ли ограниченията на подобни практики, предвидени от МП?

 

До Инспектората не са подавани подобни сигнали, поради което и няма произнасяне по проверки във връзка с примера, който давате. Иначе, подкрепям идеите за промени в ЗСВ, ограничаващи роднинските назначения на съдебни служители в органите на съдебната власт, защото не само съдията, прокурорът или следователят, но и административният им ръководител трябва да упражнява свободно и без зависимости правомощията или задълженията си по служба.

 

Според законодателя, бившите магистрати не могат да бъдат наказвани за неподаване в срок на декларации, защото нямат статут на съдии, прокурори или следователи. Има критики, че това е дупка в закона, която може да доведе до укриване на имущество и средства от страна на някои недобросъвестни бивши магистрати. Какво следва да промени законодателят, за да се избегне такава възможност?

 

Този пропуск на законодателя очаквам да бъде преодолян. По предложение на Инспектората към ВСС сред идеите, огласени от Министерството на правосъдието в края на 2017 г., е да бъде променена и разпоредбата на чл. 408а ЗСВ, като се създаде нова алинея 2, според която "който не подаде в срок декларация по чл. 175в, ал. 1, т. 3 и 4, се наказва с глоба в размер от 300 до 3000 лв.". По този начин неизпълнението на задължението за деклариране на имуществото на освободените от длъжност в определените от закона срокове ще бъде обвързано с административно-наказателна санкция, в унисон с режима за съдиите, прокурорите и следователите.

 

Г-жо Точкова, обяснете, моля, къде са длъжни да подават членовете на Висшия съдебен съвет имуществените си декларации - пред ИВСС или пред Сметната палата?

 

Членовете на Висшия съдебен съвет са лица, заемащи публични длъжности и като такива досега трябваше да подават имуществените си декларации пред Сметната палата, а след влизането в сила на Антикорупционния закон, който след ветото на президента беше приет отново от Народното събрание, трябва да подават декларациите си пред новия антикорупционен орган. За "тримата големи" законодателят е предвидил дуалистично решение - да подават декларации на две места, пред два органа.

 

В този смисъл, "тримата големи"- председателите на ВАС, ВКС и главният прокурор, трябва ли да подават декларации пред Сметната палата?

 

Като членове по право на Висшия съдебен съвет, до отмяната на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, председателите на ВКС, ВАС и главният прокурор трябваше да подават декларации за имущество и интереси пред Сметната палата. Като магистрати, обаче, следваше да подадат имуществени декларации и пред Инспектората към ВСС, съгласно регламентираното в ЗСВ.

 

Имате ли обяснение, защо тогава Лозан Панов не е подал пред Сметната палата, която сезира ДАНС и НАП? ИВСС ще получи ли информация за резултата от проверката на доходите на Панов и семейството му?

 

Не знам защо председателят на ВКС не е подал декларация и пред Сметната палата. За резултатите от проверката на НАП на имущественото състояние на съдия Панов следва да бъде уведомен председателят на Сметната палата, който от своя страна трябва да ги публикува на страницата на Сметната палата в интернет в 7-дневен срок от получаването им.

 

Защо глобихте главния прокурор Сотир Цацаров с 300 лв. за закъснението на подаването на декларацията му пред ИВСС, след като той го е направил пред Сметната палата?

 

Пак поради същата причина - главният прокурор, освен член по право на ВСС, е и прокурор и като такъв се подчинява на режима за подаване и проверка на имуществените декларации на съдиите, прокурорите и следователите, регламентиран в Закона за съдебната власт.

 

Има ли възможност за взаимодействие между ИВСС и бъдещата антикорупционна комисия и в какви направления?

 

За постигане на целта противодействие на корупцията, новият закон предвижда осъществяването на взаимодействие между много органи, включително между новия антикорупционен орган и Инспектората към ВСС.

 

Важно е да се знае, че проверките на декларациите за имущество и интереси на съдии, прокурори и следователи, макар и лица, заемащи висши публични длъжности, съответно проверките на сигнали за конфликт на интереси или накърняване на интегритета на тези лица ще продължат да се извършват от Инспектората към ВСС при условията и по реда на ЗСВ. Това е изрично записано в новия антикорупционен закон.

 

В случаите, когато е сезирана комисията със сигнал срещу съдия, прокурор или следовател, е предвидено препращането му по компетентност на Инспектората, а ако ние установим несъответствие в имуществената декларация между декларираните и установените факти в размер на не по-малко от 20 000 лв., сме длъжни да уведомим антикорупционния орган за извършване на проверка на имущественото състояние на магистрата. Предвидено е условията, редът и сроковете за осъществяване на взаимодействието да се уредят в съвместна инструкция.

 

Изборът на новия председател на ВАС Георги Чолаков беше безапелационен. Два състава на ВСС го подкрепиха с внушително мнозинство, но имаше и сигнали срещу съдия Чолаков, че има пропуски в декларациите, ИВСС стартира проверка. Какъв е резултатът?

 

Проверяващият екип на Инспектората приключи проверката на декларацията на съдия Чолаков с доклад за съответствие. Упреците в публичното пространство бяха, че не е декларирал цедирани вземания в негова полза, обезпечени с договорна ипотека.

 

От една страна, по принцип вземането по договор за цесия подлежи на деклариране, съгласно чл. 175б, ал. 1, т. 3 ЗСВ в случай, че вземанията на декларатора, на неговия съпруг или лицето, с което се намира във фактическо съжителство на съпружески начала и на ненавършилите му пълнолетие деца, надхвърлят общо 10 000 лв.

 

От друга страна, по правило вземанията и в частност цедираните вземания не подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване пред държавен орган, т. е. не може да се съди за тяхното съществуване, още по-малко за техния размер. В конкретния случай, тъй като вземанията са обезпечени с ипотека, която подлежи на вписване в Имотния регистър, ИВСС е установил вписаните в полза на съдия Чолаков договорни ипотеки. Само по факта на вписването, обаче, не може да се съди за размера на вземанията, който може да е и под 10 000 лв., т. е. да не подлежи на деклариране. В този случай, доколкото няма как да има знание за конкретния размер на вземанията, за Инспектората няма основание да приеме, че е налице несъответствие в декларацията в тази й част.

 

Обезпеченията на цедирани вземания е спорно дали следва да се декларират и предвид изключително неясната редакция на чл. 175б, ал. 1, т. 9 ЗСВ. Ето защо, поради законовата непълнота и неяснота, няма как да се проверяват декларации за имущество и интереси в случаите на недекларирани или неправилно декларирани обезпечения на договори за заем, включително цедирани вземания.

 

И още един въпрос, свързан с кадрово решение на ВСС. Става въпрос за избора на новия директор на НСлС Борислав Сарафов. В навечерието на негово изслушване стана ясно, че едва ли не ИВСС умишлено е забавил производство срещу Сарафов, за да изтече давностният срок, а после то е било прекратено. Къде е истината?

 

В края на 2017 г. в съобщение до медиите Инспекторатът изнесе информация за този случай, като описа последователно действията си във времето. Извън фактите, няма какво допълнително да се добави.

 

Обективният и непредубеден анализ на фактите налага извода, че щом три пъти предложението за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание е внасяно във ВСС от Инспектората и трите пъти много преди изтичане на давностния срок за образуване на дисциплинарно производство, няма как ИВСС да е причината да изтече давността и да не се образува дисциплинарно производство.

 

От около година стартирахте практиката да публикувате данни за случаи на т. нар. "бавно правосъдие". Тези данни разкриват нелицеприятни факти за българското правосъдие. Къде пада тежестта на отговорността, къде се бавят делата повече - в досъдебната фаза или след това - в хода на съдебния процес?

 

Еднозначен отговор на този въпрос няма. Всеки случай е сам за себе си и като че ли не може да се направи категоричен извод дали делата се бавят повече в досъдебната фаза или в хода на съдебното производство. От тримесечните отчети на Инспектората по глава трета "а" ЗСВ се констатират случаи на изтичане на абсолютната погасителна давност, както в рамките на досъдебното производство, така и в съдебната фаза на процеса.

 

Последното може да се дължи както на прекомерно продължило досъдебно производство, така и на нарушаване на чл. 6 от КЗПЧОС, допуснато от съда, като единствено съдът да е отговорен за забавата, чието обезщетяване се постига по реда на глава трета "а" ЗСВ.

 

Намаляват ли обезщетенията, каква е тенденцията? Има ли ускоряване на правосъдието или трябва да мине още известен период от време, с оглед на факта, че гледате съдебни казуси от повече от 10 години?

 

Тенденцията, наистина, е на намаляване на обезщетенията, постигани в това производство. Инспекторатът само установява нарушенията, докато решаващ орган какво обезщетение да бъде предложено за нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, е на министъра на правосъдието. В този смисъл, защо намаляват определяните обезщетения - трябва да се търсят отговори от Министерството на правосъдието. По отношение на другата част от въпроса - трябва винаги да се подчертава, за да е ясно на обществото, че правосъдието в България по административни и граждански дела по бързина на правораздаването е на челните места в Европа, проблемите са по наказателните дела и най-вече се изразяват в липсата на осъдителни присъди за престъпления, осъществени от представители на властта.

 

Стават ли по-дисциплинирани магистратите, какви са наблюденията Ви?

 

Безспорно съдиите, прокурорите и следователите все повече се стремят да спазват инструктивните и разумните срокове за разглеждане и приключване на делата. Това се дължи не само на Инспектората, но и на усилията на административните ръководители, особено напоследък на председателите на съдилища в Софийския апелативен район, които започнаха да полагат сериозни усилия да организират и приучат съдиите да изписват съдебните си актове поне в приетия за разумен 3-месечен срок.

 

Продължава ли прекомерната натовареност на част от съдиите да е сред причините за забавяне при изписването на мотивите към съдебните решения?

 

Действително, това е една от причините за забавяне при изготвянето на съдебните актове, но не и единствената. Щом определени съдии от Софийския апелативен район се справят с възложената им работа, въпреки че работят при условията на прекомерна натовареност, а други не успяват, ми дава основание да приема, че това е въпрос на лична организация на работата на съдията, която би могла да преодолее забавянето.

 

Поправките в НПК са в сила, макар да се чака произнасянето на КС, ще ускорят ли наказателния процес или отново ще се намерят вратички, които да позволят "шиканиране" на делата?

 

Вярно е, че промените в НПК бяха приети с цел ускоряване на процеса и обезпечаване качеството на работа в досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство. Едно от основните изменения е провеждането на разпоредително заседание, което е крайният момент, в който се решават въпросите за допуснатите в досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, несвързани с процеса на събиране и проверка на доказателствата. Ако не са наведени в разпоредително заседание, съдът не може да се позовава на тях и да връща делото на досъдебната фаза на производството. По този начин се ограничава съдът да не злоупотребява с процесуалната възможност многократно да прекратява производството и да връща делото за доразследване. Въведоха се промени и с цел преодоляване на забавянето при изготвяне на мотивите към постановените присъди. Предвиди се, когато изготвянето на мотивите е отложено - по дела с фактическа и правна сложност, председателят на съдебния състав да обяви в съдебно заседание срока за представянето им, който не може да бъде по-дълъг от 60 дни. Дали обаче тези промени ще доведат до ускоряване на наказателното производство - времето ще покаже, още повече, че и с промените в НПК не се ограничи възможността за многократно удължаване на сроковете за разследване.

 

Г-жо главен инспектор, обществото остана шокирано как е възможно обвинен в блудство с 11-годишна да е осъден на 8 години затвор и вместо с мярка за неотклонение "задържане под стража", да е с мярка "подписка". Има ли основание да се търси отговорност на магистратите, които са позволили, на практика, "бягството от затвора" на Росен Ангелов, това пита обществото?

 

Крайно време е да разбере обществото, че не за всички неблагополучия на съдебната система са виновни съдиите. В случая с Росен Ангелов смятам, че вина за непривеждането в изпълнение на влязлата му в сила присъда има прокуратурата и в частност органите на МВР, в чиито задължения влиза издирването на укрилите се от изтърпяването на наказание.

 

Какви планови проверки ще прави ИВСС през 2018 г.?

 

До края на март 2018 г. Инспекторатът следва да приеме годишната си програма, но според мен е крайно време да започнем да проверяваме Върховните съдилища, Върховните прокуратури и НСлС.

 

ИВСС има със сигурност и сериозен недостиг откъм кадрово обезпечаване. С колко още служители трябва да се увеличи щатът, за да имате капацитет за ефективен контрол над магистратите?

 

Не смятам, че повече следва да се увеличава щатът на Инспектората, който е над 100 души. Повече хора се управляват по-трудно, структурата е по-тромава и неефективна. Скоро приключи вторият конкурс за назначаване на експерти с юридическо и експерти с икономическо образование, като предвиждам да назнача още трима юристи и петима икономисти, с което засега смятам да приключа с кадровото обезпечаване на ИВСС. Не броят на хората, а компетентността и качеството им биха осигурили ефективността на органа.

 

По повод 10-годишнината на ИВСС имате и ново лого, а нова сграда?

 

Така е, все още нямаме сграда, която да позволи да се събере на едно място администрацията на ИВСС. В тази насока имам идеи, за чието реализиране съм ангажирала представители както на съдебната, така и на изпълнителната власт. Няма да ги споделям, защото са в начален стадий на осъществяване и да не им "мине котка път".

 

Важното засега е да отбележа, че тържественото честване по повод 10-годишнината на ИВСС ще се състои на 8 февруари 2018 г., в сградата на Националния исторически музей.

 

Теодора Точкова е завършила ЮФ на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1993 г. до 1995 г. е стажант съдия, а след това и младши съдия в Окръжен съд-Хасково. От 1995 г. до 1997 г. е съдия в Районен съд-Хасково, а до 2001 г. е зам.-председател на съда. От 2001г. до 2007 г. е съдия в Окръжен съд-Хасково. След това в два поредни мандата - до 2015 г. е председател на Административен съд-Хасково. На 2 април 2015 г. е избрана от Народното събрание за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Встъпи в длъжност на 9 април 2015 г.