Инспекторат
към Висшия съдебен съвет

Изразяваме становището на Инспектората по проекта на Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ЗИДКРБ), внесен в Народното събрание от народни представители, в частта на § 12, с който се предлагат промени в чл. 132а от Основния закон, касаещи уредбата относно ИВСС. В становището са проследени накратко създаването и същността на Инспектората, неговия статут и правомощия съобразно конституционната уредба, като е направена съпоставка на действащата регламентация и предлаганите промени, тъй като за тях в мотивите към законопроекта няма изложени съображения.

І. Създаване, статут и правомощия на Инспектората към Висшия съдебен съвет

1. Инспекторатът към ВСС е създаден с четвъртото изменение в КРБ през 2007 г. като част от конституционната рамка на съдебната власт, след дългогодишен преговорен процес на присъединяването на страната ни към Европейския съюз. В мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на КРБ, внесен за обсъждане в Народното събрание през септември 2006 г., е обосновано учредяването на нова структура към Висшия съдебен съвет, която да наблюдава дейността на всички органи на съдебната власт, без да засяга същността на правораздавателната им дейност. Същевременно се запазва съществуващата институционална структура на съдебната власт, като целта е новият орган да получи висока степен на независимост, както от законодателната и изпълнителната власт, така и от други фактори. Според изложеното в мотивите за тези промени определянето на Инспектората „към“ ВСС не следва да се тълкува в смисъл, че Инспекторатът се намира в субординация и функционална зависимост спрямо Висшия съдебен съвет. Самостоятелността и независимостта на Инспектората се определя от неговата конституционна установеност, която го определя като част от системата на съдебната власт. Регламентацията относно избора на главния инспектор и инспекторите от Народното събрание въвежда необходимия баланс и взаимодействие между законодателна и съдебна власт с цел постигане на по-голяма отчетност пред обществото.

2. Компетентност на Инспектората

Съобразно конституционната уредба относно Инспектората от 2007 г., Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции. Този конституционен принцип намира своето изражение в липсата на самостоятелни правомощия на ИВСС за пряко влияние върху работата на органите на съдебната власт и на самите магистрати. Влиянието на Инспектората е опосредено чрез сътрудничеството с Висшия съдебен съвет, който в процедурите по кариерно развитие на магистратите и при изпълнение на кадровите си правомощия следва да отчита и резултатите от дейността на Инспектората.

Инспекторатът може да действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица и държавни органи. Както е изяснено в мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на КРБ, това е важна гаранция за обективността, прозрачността и отчетността по отношение на дейността на органите на съдебната власт, постигането на които е заложено като цел със създаването на Инспектората. По-нататък е посочено, че чрез сигналите, предложенията и докладите, които той може да отправя, обществеността получава допълнителна гаранция за защита на правата и законните интереси на гражданите, а съдебната система и другите държавни органи - механизъм за отчетност и контрол.

Следва да се подчертае и гарантираната от КРБ независимост на главния инспектор и инспекторите, които при изпълнение на своите функции се подчиняват само на закона. Макар и да са избрани от Народното събрание, те не са поставени в зависимост от него, тъй като не са предвидени механизми за намеса в пряката инспекционна дейност. Инспекторатът е независим и от ВСС, който също не може да се намесва в извършваните проверки.

Най-общо казано, закрепените през 2007 г. в Основния закон правомощия на Инспектората са контролно-установителни по своя характер, а целта на създаването на органа е да подпомогне функционирането на съдебната власт и да способства за постигане на срочно правосъдие. Конституционният законодател изрично предвиди, че конкретните условия и ред за избиране и освобождаване на главния инспектор и на инспекторите, както и организацията и дейността на Инспектората се уреждат със закон. В заключителна разпоредба е възложено на Народното събрание в срок до една година от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България да приеме законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения. В резултат беше приет устройствения Закон за съдебната власт (ЗСВ), обнародван в ДВ, бр. 64 от 2007 г., който на законово ниво регламентира подробно изпълнението на правомощията и организацията на дейността на Инспектората.

Съобразно записаното в чл. 54 от ЗСВ основните правомощия на Инспектората към 2007 г. се изразяваха в това да проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи; организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове; да анализира и обобщава делата, които са приключени с влязъл в сила съдебен акт, както и приключените преписки и дела на прокурорите и следователите; при противоречива съдебна практика, установена при осъществяване на дейността по анализ и обобщение на приключените с влязъл в сила съдебен акт дела, да сигнализира компетентните органи за отправяне на искане за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления.

3. Увеличаване правомощията на ИВСС

3.1. През 2012 г. с изменение на ЗСВ на Инспектората бяха възложени допълнителни задължения - да извършва проверки по заявленията за нарушаване правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Макар това правомощие да е извън изрично изброените в чл. 132а, ал. 6 от КРБ, то съответства на конституционно уредените контролно-установителни функции на ИВСС, тъй като решаващата компетентност за произнасяне по заявленията принадлежи на министъра на правосъдието.

3.2. С петото изменение на Конституцията на Република България от 2015 г. (обн., ДВ, бр. 100/2015 г.) функциите на ИВСС бяха значително разширени. Предвиди се, че освен да проверява дейността на органите на съдебната власт, Инспекторатът извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Тези нови функции също се характеризират като контролни такива и тяхното възлагане на Инспектората засилва гаранциите за спазване принципите на правовата държава, върховенството на закона и независимостта на съдебната власт. Това е така, тъй като Инспекторатът, както вече беше посочено, е орган вътре в системата на съдебната власт и осъществяването от него на предвидената нова контролна дейност изключва възможността за влияние от други, външни за системата органи. Смисълът на конституционното допълнение беше чрез реализирането на новите правомощия Инспекторатът в пълна степен да изпълнява задължението си за предоставяне на актуална и надеждна информация относно съдиите, прокурорите и следователите, въз основа на която пред ВСС да се развият адекватно кадровите процедури и дисциплинарните производства.

Новите правомощия на ИВСС бяха доразвити в ЗСВ (обн., ДВ, бр. 62/2016 г.) и се изпълняват от 1 януари 2017 г.

На последно място, съществено нови функции бяха възложени на ИВСС през 2019 г. с изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, а именно да осъществява надзор и да осигурява спазването на Регламент (ЕС) 2016/679, на ЗЗЛД и на нормативните актове в областта на защитата на личните данни при обработване на лични данни от съда при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт и прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания.

ІІ. Конкретни бележки по проекта за изменение на чл. 132а от КРБ

1. В началото следва да се обърне внимание, че в мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Основния закон липсва каквато и да е аргументация към предложенията за изменение на чл. 132а, касаещ уредбата за Инспектората. Освен че съгласно Закона за нормативните актове е задължително всеки проект на нормативен акт да има мотиви, наличието на такива би позволило да се изяснят причините, които налагат приемането на предложените промени, поставените цели, необходими ли са финансови и други средства за прилагането на новата уредба. Измененията по отношение на Инспектората не могат да се отнесат към нито една от представените в мотивите към ЗИДКРБ групи промени, включително тези, които се отнасят до устройството на съдебната власт. Всеки прочит на съществено новите положения, които се предлагат в чл. 132а, без да са ясни съображенията за направените предложения, буди недоумение от какво са обусловени и каква е тяхната цел. Доколкото се касае до значителни изменения, нашето виждане е, че следва да бъдат обосновани, с посочване на съществените съображения и на очакваните резултати, включително финансови такива.

2. Според използваната законодателна техника при изготвяне на предложените изменения на чл. 132а от КРБ се предлагат нови редакции на първите три алинеи, както и на шестата алинея, която регламентира видовете проверки, извършвани от Инспектората. Запазва се действието на ал. 5 (относно бюджета на Инспектората като част от бюджета на съдебната власт), както и на алинеи от седма до десета, предвиждащи, че Инспекторатът действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включителна на съдии, прокурори и следователи (ал. 7); представя годишен доклад за дейността си на ВСС (ал. 8), както и че отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително и до компетентните органи на съдебната власт (ал. 9). Не отпада и възложеното на обикновения законодател да регламентира в закон реда и условията за избиране и освобождаване на главния инспектор и на инспекторите, както и организацията и дейността на Инспектората. Така предписва ал. 10 на чл. 132а още от приемането й през 2007 г., като спазването й е било скрепено със задължението за приемане в едногодишен срок на произтичащите от измененията в Конституцията промени в съответните закони. Заключителна разпоредба в такъв смисъл не е включена в законопроекта за промяна на Конституцията, което може да се определи като съществен пропуск. Впрочем, този пропуск се отнася и до промените в закона, които логично следват от заложената структурна реформа на Висшия съдебен съвет.

3. Промяната в наименованието на органа, заложена в ал. 1 на чл. 132а от законопроекта – вместо Инспекторат към ВСС, на Инспекторат на съдебната власт, категорично следва да бъде подкрепена. По този начин се закрепва на конституционно ниво независимостта на Инспектората, включително от ВСС и се подчертава значимостта на контролните му функции относно дейността на органите на съдебната власт.

Предвиденото „създаване“ на Инспекторат на съдебната власт, заложено в редакцията на алинея първа на чл. 132а обаче, поражда притеснение, доколкото не става ясно каква ще е съдбата на вече функциониращия орган, както и на действащите към настоящия момент инспектори и съдебни служители. В законопроекта за изменение и допълнение на КРБ не са включени преходни и заключителни разпоредби, които да предвидят приемане на съответните актове по прилагане на измененията в Конституцията и да уредят правното положение на заварения ИВСС. Този подход крие рискове от създаване на правна несигурност както с оглед функционирането на органа, така и по отношение на работещите в него, поради което предложеното не може да бъде подкрепено.

4. Относно приравняването в ал. 2 на срока на мандата на главния инспектор и инспекторите, съответно предвижданата възможност за два последователни мандата:

4.1. На първо място, необходимо е да се изяснят основанията за въвеждане на еднакъв петгодишен мандат за главния инспектор и за инспекторите. Идеята на конституционния законодател при първоначалното определяне на различните по своя срок мандати е постигането на приемственост при смяната на персоналния състав на органа. Не случайно в действащата Конституция е предвиден 5 годишен мандат на главния инспектор и 4 годишен за инспекторите. Целта е при избирането на новите инспектори, главният инспектор да ги въведе както относно организацията на работа на органа, така и относно очакваното в конкретната инспекционна дейност. Обратното, при встъпването на нов главен инспектор, от значение е функционирането на състав от инспектори, които да осигурят приемствено дейността на органа като въведат главния инспектор в същината на работата.

4.2. От друга страна, категорично следва да бъде подкрепена възможността за преизбиране за още един мандат на главния инспектор и инспекторите. В тази насока през годините позицията, която сме изразявали е последователна и непроменена. Съществуващата в действащата уредба забрана за два последователни мандата на главния инспектор и инспекторите не е позната сред примерите в уредбата на европейските инспекторати. Съдебните инспектори във френския инспекторат нямат мандат, а в Испания продължителността на мандата на инспекторите не може да бъде повече от 10 години. Макар и да липсват мотиви в тази насока, считаме, че няма сериозни аргументи да не бъдат последователни възможните два мандата на главния инспектор и инспекторите. Възможността за последователност на мандатите ще осигури стабилност и трайни резултати при осъществяване на дейността на Инспектората, тъй като при висока оценка на работата ще могат да бъдат преизбрани за още един мандат онези от инспекторите, които са доказали с работата си, че заслужават.

5. Неочаквана, съответно необсъждана до момента при многото конституционни и законодателни промени досежно съдебната власт е заложената идея в предвиждането на ал. 3 на чл. 132а от законопроекта, че след приключване на мандата им главният инспектор и инспекторите не могат да заемат длъжности в органите на съдебната власт.

5.1. Категорично не може да бъде подкрепена тази идея. Предложената формулировка би могла да създаде съмнение за противоречие с установеното от Конституцията на Република България равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2), като се препятства правото на труд и възможността всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа (чл. 48, ал. 1 и 3 от КРБ). Освен това, Конституционният съд многократно е сочил, че съществена гаранция за независимостта на съдебната власт е правото й сама да назначава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите. Няма правна и житейска логика да се постави пречка пред бивши инспектори, които непосредствено преди заемането на длъжност в Инспектората не са били магистрати, да участват след края на мандата в конкурс за заемане на длъжност в органите на съдебната власт. В още по-голяма степен е недопустимо въвеждане на такава забрана за бъдещо кадрово развитие по отношение на инспектори, които преди да станат членове на Инспектората са били съдии, прокурори или следователи, защото пред угрозата да не могат да се върнат в съдебната система те едва ли биха заели длъжност в Инспектората. Ето защо, тази част от текста на ал. 3 следва да отпадне.

5.2. По отношение на придобиването право на пенсия, предвидено за главния инспектор и инспекторите в алинея трета, формулировката също е спорна – създава се впечатление, че това е задължително за лицата и това придава дискриминационен характер на разпоредбата. Според нас, този въпрос не е необходимо да бъде уреден на конституционно ниво, а да се обмисли включването на такова предложение в закон, като се прецизира и се подходи по подобие на вече утвърдена уредба (чл. 10, ал. 4 от Закона за Конституционния съд по отношение на конституционните съдии).

6. Най-значими и същевременно най-спорни са предложените изменения досежно правомощията на Инспектората, които са подробно развити в алинея шеста на чл. 132а. От така разписаните правомощия въпроси повдигат предвидените формулировки в точки 2, 3 и 4 и по тях са изразени основните ни бележки.

6.1. В т. 2 на чл. 132а, ал. 6 от законопроекта е регламентирано, че Инспекторатът на съдебната власт извършва проверки за почтеност на съдии, прокурори и следователи, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.

Уредените в тази точка правомощия едва ли само редакционно се различават от тези, допълнително възложени на Инспектората през 2015 г. със създаване на изречение второ в ал. 6 на чл. 132а.

За да пристъпи към разширяване на функциите на Инспектората през 2015 г., конституционният законодател имаше за цел да се повиши ефективността на органа, като се създадат реални механизми за превенция на конфликта на интереси и разкриване на неправомерно влияние върху дейността на съдиите, прокурорите и следователите, както и да се повиши общественото доверие към съдебната власт като се създаде убеденост сред гражданите, че всички са равни пред закона и никой не е изолиран от механизмите за отчетност, прозрачност и превенция на зависимости.

От анализа на проверките, обединени във второто изречение на действащата ал. 6 на чл. 132а е видно, че те имат общ предмет на изследване, който засяга пряко личността на магистрата. Непосредственият предмет на тези проверки не е резултатът от текущата дейност на магистратите, а особените нравствено-етични предпоставки за качествено изпълнение на служебните задължения на съдията, прокурора или следователя. Законодателят е приел, че независимостта, обективността, безпристрастността и справедливостта на магистратите могат да бъдат повлияни: от получаването на неследваща се облага, която не е предвидена в закона; от наличието на частен интерес за магистрата както при разглеждането и решаването на дела или преписки, така и извън изпълнението на тези задължения; от упражняването или поддаването на натиск или външно влияние от различни фактори, които променят тяхната неутралност и обективност.

При прочита на предложеното в проекта на ЗИДКРБ (като нова точка 2 на ал. 6) най-напред прави впечатление отпадането от правомощията на Инспектората на проверката за конфликт на интереси и проверката на имуществените декларации на магистратите. Поради липсата на мотиви за предложената промяна не е ясно дали проверката за почтеност ще обхваща и проверката за конфликт на интереси, както и проверките на имуществените декларации на магистратите.

Определянето на конфликта на интереси като самостоятелно основание за извършване на проверка произтича от идеята за превенция срещу това явление. Според законовата дефиниция конфликт на интереси възниква, когато съдия, прокурор или следовател има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на служебните му задължения. Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за магистрата или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение.

Нарушаване на почтеността, пак според законовата дефиниция е налице, когато се установи, че съдия, прокурор или следовател приема материални или нематериални облаги извън рамките на закона независимо от естеството им, които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност. През годините нееднократно сме алармирали законодателя, че дефиницията за почтеност е неточна, тъй като почтеността е обобщаващо понятие и е по-скоро присъщо качество, което се свързва с множество възможни проявни форми на поведение, далеч по-многобройни от описаното в нормата на чл. 175к, ал. 2 от ЗСВ, в която към момента състава на нарушението се припокрива със състава на престъплението подкуп. Почтеността е морална категория, която покрива изпълнението на правомощията или задълженията по служба на един магистрат при недопускане на конфликт на интереси, при недопускане на нарушения на изискванията за неподкупност и независимост, както и ненакърняване престижа на съдебната власт. Дали проверката за почтеност трябва да остане като самостоятелен вид проверка в Конституцията или да включва в себе си проверката за конфликт на интереси трябва да се изложат убедителни мотиви, които да се подложат на сериозен обществен дебат с участието на конституционалисти и представители на съдебната власт.

За ИВСС отпадането на проверките за конфликт на интереси от конституционното предвиждане не е оправдано, доколкото извършването на такива при наличието на основателно съмнение за поведение на магистрат при наличие на частен интерес, от една страна има дисциплиниращо въздействие по отношение на магистратите, а от друга е гаранция за поддържането на доверието в правосъдието.

Що се отнася до правомощието за проверка на имуществените декларации на магистратите от страна на Инспектората също считаме, че категорично следва да бъде запазено. Задължението за подаване на имуществените декларации на съдиите, прокурорите и следователите именно пред Инспектората беше въведено от конституционния законодател с цел осигуряване на публичност и прозрачност на имуществото и доходите им като вид антикорупционна мярка и с цел утвърждаването на ролята на органа за противодействие на корупцията в съдебната власт. Извършването на проверките на имуществените декларации на магистратите именно от Инспектората, като орган, вътрешен на съдебната система беше възложено, за да се гарантира конституционния принцип за независимост на съдебната власт. Считаме че чрез утвърдените през годините система на деклариране и механизъм за проверка на имуществените декларации на магистратите, Инспекторатът се доказа като ефективен орган за превенция на корупцията и конфликта на интереси в съдебната власт. Ето защо, няма разумно обяснение отпадането на тези проверки от правомощията на Инспектората.

6.3. Новата точка трета в ал. 6 на чл. 132а предвижда като ново правомощие на Инспектората извършването на проверки по сигнали за нарушаване на закона и на съдопроизводствените правила, включително за нарушаване правото за разглеждане и решаване на делата в разумен срок.

Като положително оценяваме предложението в Основния закон да се включи правомощието на Инспектората да извършва проверки за спазване на разумния срок при разглеждането и решаването на делата, възложено със ЗСВ още през 2012 г., тъй като чрез него се урежда на конституционно ниво изпълняваната повече от десет години дейност. В същото време обаче, прочитът на разпоредбата в проекта за изменение и допълнение на Конституцията навежда на извод, че проверките за нарушаване правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок ще се извършват по сигнали. По силата на чл. 60а от ЗСВ оправомощени да сезират Инспектората за извършване на такива проверки са граждани и юридически лица, които са страни по приключени граждански, административни и наказателни производства, както и обвиняеми, пострадали и ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства, които се оплакват от актове, действия и бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото на тези лица на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. В този смисъл не всеки може да инициира такава проверка, а само посочените лица в ал. 2 на чл. 60а от ЗСВ. Ето защо, доколкото за извършването на тези проверки могат да сезират валидно Инспектората само оправомощени лица, е непрецизна формулировката такива проверки да започват по сигнал. Сигнал може да подаде всяко лице, като най-често то дори не търси защита на свои права, а информира за евентуално нарушение. Действащата уредба в ЗСВ дава права само на определени, засегнати лица от нарушаване правото им на разглеждане и решаване на делата в разумен срок и ползва термина „заявление“ като основание за започване на тези проверки, което следва да бъде съобразено в проекта.

Предвиденото ново правомощие на Инспектората да извършва проверки по сигнали за нарушаване на закона и на съдопроизводствените правила следва да се разглежда заедно с предложението за нова точка четвърта на чл.132а, ал. 6, тъй като между двете има логическа връзка и последователност.

6.4. Съгласно т. 4 на чл. 132а, ал. 6 от законопроекта за промени в Конституцията, при констатирани системни или груби нарушения на закона и на съдопроизводствените правила от страна на съдии, прокурори или следователи, Инспекторатът следва да прави мотивирани предложения до съответния съвет за налагане на дисциплинарни наказания на същите, включително за понижаването и освобождаването им от длъжност, както и за временно отстраняване от длъжност в случаите на възбудено срещу тях наказателно преследване.

Тези предвиждания са изключително спорни. Същите създават впечатление, че в правомощията на Инспектората ще е да проверява спазването от страна на магистратите на материалния и процесуалния закон при разглеждането и решаването на делата и преписките, т. е. че ще проверява по същество съдебните актове и в случаите на констатирани системни или груби нарушения ще инициира ангажиране на дисциплинарната им отговорност. Това противоречи на принципа за независимост на съдебната власт и независимост на съдиите, прокурорите и следователите при осъществяване на техните функции, закрепен в чл. 117, ал. 2 от Конституцията, по отношение на който законодателят не допуска отстъпление. В този смисъл е недопустимо Инспекторатът да се произнася като поредна съдебна инстанция, допуснато ли е нарушение на закона и на съдопроизводствените правила от страна на съответния магистрат, защото това би представлявало недопустима намеса в дейността по правораздаването/правоприлагането. Във връзка с извършваните процесуални действия и постановяваните актове магистратите се ползват с функционален имунитет, който се основава на принципа за независимост на съдебната власт и всяка намеса в тази насока, извън реда на инстанционния контрол, се явява нетърпима, като пренебрегваща вътрешното убеждение на решаващия магистрат и застращаваща структурата и баланса на органите, осъществяващи правосъдие. Впрочем, с такова правомощие да извършват проверка на дейността на съдиите от долустоящия съд, включително по съществото на съдебните актове, разполагат председателите и съдиите от горната съдебна инстанция (чл. 86, ал. 1, т. 6 от ЗСВ; чл. 106, ал. 1, т. 7 от ЗСВ; чл. 114, ал. 1, т. 9 и чл. 122, ал. 1, т. 9 от ЗСВ), по силата на правомощието в ЗСВ общото събрание на горния съд да анализира и обобщава практиката на долните съдилища (чл. 85, ал. 3, т. 8 от ЗСВ; чл. 106, ал. 1, т. 10 от ЗСВ). Ето защо логично правомощието да сезира съответния съвет за ангажиране на дисциплинарната отговорност на отделни магистрати, при констатирани при проверките системни или груби нарушения на закона и на съдопроизводствените правила, следва да бъде възложено на горестоящите административни ръководители, за което е необходима само последваща законодателна промяна. Дори проверката за нарушаване на закона и на съдопроизводствените правила да е само по отношение на влезли в сила съдебни актове, недопустимо е, поради горните съображения, извършването й от Инспектората.

Не на последно място е необходимо да се обсъди и въпроса трябва ли магистратите да носят дисциплинарна отговорност за допуснати от тях системни или груби нарушения на закона и на съдопроизводствените правила, предвид основния принцип в правото, че дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения (чл. 307, ал. 2, предл. първо ЗСВ; чл. 186 КТ). За да се приеме предложената от вносителите редакция, законодателят трябва да отговори и на въпроса в кои случаи ще се приема, че магистратът е виновен за допуснатите от него нарушения на закона, да даде легална дефиниция на понятията „системни или груби нарушения на закона и на съдопроизводствените правила“, доколкото към настоящия момент такива липсват, а за системни се приемат извършени три нарушения. Не без значение е и фактът, че за качеството на своята работа магистратите получават оценка, въз основа на критериите и показателите, определени в ЗСВ и в наредбите по чл. 209б от ЗСВ.

Тревога буди и идеята да се предостави на Инспектората правомощието да прави предложение за временно отстраняване от длъжност на магистрат, срещу когото е възбудено наказателно преследване. Логично е това предложение да не касае отстраняването като мярка за процесуална принуда, вземана в наказателно производство с акт на съда. Такава задача е недопустимо да бъде възлагана на Инспектората като орган, който няма място в наказателния процес.

Ако целта е да се разшири чрез конституционна регламентация предвидената в ЗСВ понастоящем възможност съответната колегия на ВСС да отстрани магистрат временно от длъжност, тъй като е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, това също следва много внимателно да бъде обмислено и мотивирано. Разпоредбата на чл. 230 от ЗСВ дава право на главния прокурор да иска такова отстраняване от длъжност по предложение на съответния наблюдаващ прокурор. Това е изражение на основната функция на прокуратурата да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Поради това няма логика предвиждането своеобразна „обвинителна“ функция да се възлага на Инспектората.

В насока противна на предвиждането по т. 4, на чл. 132а, ал. 6 от законопроекта е и становището на Венецианската комисия № CDL-AD (2020)035, прието на 125-та пленарна сесия на Комисията, 11-12 декември 2020 г. да не се разширяват дисциплинарните правомощия на Инспектората.

6.5. Необходимо е да се изясни и целта на предвиденото в т. 5 информиране на министъра на правосъдието за дейността на Инспектората. Министърът на правосъдието е външен за съдебната система орган, част от изпълнителната власт и предвиждането на такова задължение за Инспектората създава опасения за накърняване на независимостта на контролния орган, без законодателна подплата за субординация или предвиждано взаимодействие. Такъв извод може да бъде направен чрез логическото тълкуване на текста на т. 5, който систематично е подреден наред с правомощията на Инспектората по т. 1 – 4 в ал. 6 на чл.132а, а това придава задължителен характер на изискването за изготвяне и предоставяне на такава информация. В същото време, не е ясно какво е съотношението между това задължение на Инспектората да информира Висшия съдебен съвет, Прокурорския съвет и министъра на правосъдието за дейността си (т. 5 от проекта) с изискването органът да представя годишен доклад за дейността си на Висшия съдебен съвет по ал. 8 от действащия чл. 132а от КРБ, което, както е видно от прочита на предложената промяна на разпоредбата не се премахва.

Съобразно представените от нас аргументи, не могат да бъдат подкрепени всички предложени промени в чл. 132а от КРБ. Заслужава да бъде приветствана категорично промяната в наименование на органа – „Инспекторат на съдебната власт“. Тази редакция дава основание да се приеме, че на конституционно ниво се гарантира самостоятелността и независимостта на органа, като по този начин се манифестира мястото, ролята и взаимоотношенията на Инспектората с другите органи на съдебната власт.

В заключение може да се обобщи, че законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България не само в частта му за уредбата и функциите на Инспектората, следва да бъде задълбочено и сериозно обсъден, с активното участие на всички заинтересовани институции, включително ИВСС.