Становище на Инспектората към Висшия съдебен съвет относно Анализа за дейността на Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд

31 Май 2021

................................................ДО
.....................................................СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ НА ВСС

................................................ДО
.....................................................ПЛЕНУМА НА ВСС

 

СТАНОВИЩЕ НА ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВСС
прието на заседание, проведено на 31.05.2021 г.

Относно: становище на ОСНК на ВКС, депозирано на 27.05.2021 г. до пленума на ВСС, СК на ВСС и председателя на ВКС, с което се приема, че компетентен да извърши анализа на Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд е Инспекторатът към ВСС

 

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,

В становището на ОСНК на ВКС се сочи, че съгласно чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗСВ Инспекторатът към ВСС „проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи“. Отбелязва се, че сред правомощията на колегиите на ВСС по чл. 30, ал. 5, т. 10 от ЗСВ е да възлагат на ИВСС извършването на проверки, които са извън годишната програма за дейността му. Счита се, че при този законов регламент е неясно защо на съдии от ВКС и от апелативни съдилища се възлага дейност, присъща на други органи, а органът, който принципно е оправомощен да проверява, е останал извън възложената от ВСС задача.

Предвид горното, намираме че препратките към цитираните в становището на ОСНК на ВКС законови текстове са некоректни с оглед зададените критерии и структура за извършване на проверка и изготвяне на Анализ за дейността на АСНС и СНС, приети с решение по т. 1 от Протокол № 18 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 20 май 2021 г. (Решение по т. 1 от Протокол № 18) и предвид състава на комисията, определен в решение по т. 5 от Протокол № 19 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 20 май 2021 г. (решение по т. 5 от Протокол № 19).

I. Съображенията ни за това са следните:

1. Колегиите на ВСС по силата на чл. 30, ал. 5, т. 10 от ЗСВ могат да възлагат само такива проверки на ИВСС, които се отнасят до правомощията, регламентирани в чл. 54, ал. 1 от ЗСВ. В този смисъл е необходимо да се посочи, че Инспекторатът към ВСС няма правомощия да проверява и дава оценка на качеството на постановените съдебни актове, каквито критерии се сочат в т. 4. и т. 5.3., съответно т. 7.4. от анализа. В случай че се касае до обжалвани и протестирани дела, по които има влезли в сила присъди общо за съда и по години, ще е налице изследване по-скоро по количествен, а не по качествен критерий, а в случай че се отнася до всички дела, разглеждани от съда, то част от тях тепърва ще подлежат на инстанционен контрол, при който именно ще се изследва качеството на постановените съдебни актове от горестоящите съдилища, а не от ИВСС.

2. Извън правомощията на Инспектората остава и анализа на натовареността (т. 6. и т. 8), при който съобразно посочените критерии следва да се изследва съотношението на натовареността на СНС и АСНС спрямо делата на общите съдилища, съгласно данни от СИНС за периода на действието (т. 6.2. и т. 8.2) и съотнасянето на брой и вид разгледани и решени дела от СНС спрямо тези от общите съдилища (т. 6.3.), респ. от АСНС спрямо тези от общите съдилища (т. 8.3.). Анализът на тези въпроси безспорно е от компетентността на ВСС, а не на ИВСС или на който и да било друг орган от съдебната система.

Инспекторатът извършва проверка на натовареността на съдиите, прокурорите и следователите при осъществяване на комплексни планови проверки, като се изследва единствено дали магистратите от съответния орган на съдебната власт са с приблизително еднаква натовареност по брой разпределени дела. Тези данни са нужни както за оценка на организацията на административната дейност на дадения орган на съдебната власт през проверявания период, така и за работата на магистратите. При констатирани забави по движението и приключването на дела/преписки на доклад на даден съдия, прокурор или следовател се извършва анализ на цялостната му дейност, в това число и натовареността му спрямо останалите съдии, прокурори и следователи в дадения орган на съдебната власт, за да се прецени дали допуснатите забави се дължат на обективни или на субективни причини. От друга страна, анализ на фактическата и правна сложност на делата, предвид зададения по т. 6 и т. 8 от анализа критерий, ИВСС извършва само при изготвяне на предложение по чл. 312, ал. 1, т. 3 ЗСВ, с оглед цялостна преценка на работата на съдията, прокурора или следователя, за когото се прави предложение за образуване на дисциплинарно производство.

3. На следващо място, колегиите, съобразно посочената разпоредба, могат да възлагат на Инспектората към Висшия съдебен съвет извършването на проверки, които са извън годишната програма за дейността му, но същите трябва да са съобразени с нея. Проверките, възлагани от съответната колегия на ВСС не трябва да препятстват дейността на органа, което ще се случи, в случай че СК възложи на ИВСС проверката на АСНС и на СНС. Това е така, тай като само трима инспектори от ИВСС могат да извършват проверки на наказателни дела, предвид разпределението на инспекторите по материя. Извършването на проверка и изготвянето на анализ по заложените от СК критерии е непосилно за екип от трима инспектори и шестима експерти, и на практика не само че би препятствало изпълнението на приетата от ИВСС годишна програма, но би отнело значително повече време от предвиденото от СК за изготвянето на анализа.

4. Колегиите на ВСС могат да възлагат проверка на ИВСС, но не и да включват негови членове в състави на комисии, състоящи се от съдии, членове на ВСС и външни експерти, участие на каквито се предлага в становището на ОСНК на ВКС. Това е така, тъй като ИВСС е самостоятелен и независим орган в съдебната система на Република България. Наред с горното, съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗСВ, извършването на проверка от екип на ИВСС се възлага със заповед на главния инспектор, която освен другите реквизити, установени в същия законов текст, съдържа и името на проверяващия, и поименния състав на експертите, които го подпомагат. В ЗСВ не е предвидена възможност за включване в наредената проверка от главния инспектор на други лица извън инспекторите и експертите от ИВСС или за включване на последните в комисии, съвместно с други институции за извършване на проверки на органи на съдебната власт.

5. Анализът на срочността, уважените искания по глава IIIа ЗСВ и решенията на ЕСПЧ, също не са от компетентността на Инспектората и не могат да му бъдат възлагани по реда на чл. 30, ал. 5, т. 10 от ЗСВ. Съгласно чл. 60м, ал. 1 от ЗСВ главният инспектор всяко тримесечие изпраща на Висшия съдебен съвет данни за установените нарушения на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а министърът на правосъдието - за изплатените обезщетения. Анализът на причините за нарушенията е в правомощията на съответната колегия на Висшия съдебен съвет съобразно правомощията й по чл. 30, ал. 5, т. 5 от ЗСВ.

6. Извън горепосочените доводи, проверка на ИВСС на специализираните съдилища не следва да бъде възлагана и поради обстоятелството, че през 2018 г. екипи на ИВСС са извършили комплексни планови проверки на АСНС (наредена със Заповед № ПП-01-47/30.10.2018 г. на главния инспектор на ИВСС) и на СНС (наредена със Заповед № ПП-01-35/19.09.2018 г. на главния инспектор на ИВСС). Двете проверки са обхванали периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г., а актовете по тях са окончателни. Поради това, ИВСС не може да преразгледа и да провери повторно същия период и същите обстоятелства, обхванати от предходните му проверки, а според решението по т. 1 от Протокол № 18 анализът за дейността на СНС и АСНС следва да обхваща периода 2012 г. – май 2021 г.

7. Проверка на СНС и на АСНС е извършена от съдии от ВКС, която е обхванала периода от 2012 г. до 2015 г., като докладът е приет от СК на ВСС. Предвид това, както е посочено и в становището на ОСНК на ВКС, повторно извършване на проверка за същия период е немотивирано и необосновано.

8. Изложените по п. I., т. 6 и т. 7 от настоящето становище факти водят до извод, че извършването на проверка и анализ на СНС и АСНС трябва да обхваща периода 2018 г. – 2020 г.

По изложените причини, считаме че липсва както законова възможност за включване на членове на ИВСС съвместно с други органи и/или отделни лица в комисия за изготвяне на Анализ за дейността на АСНС и СНС, така и за възлагане от СК на ВСС на ИВСС извършването на проверка съобразно критериите, посочени в решението по т. 1 от Протокол № 18.

II. Наред с горното, бихме искали да обърнем внимание, че ако независимо от горните аргументи, СК на ВСС реши да възложи на ИВСС изготвяне на Анализ за дейността на АСНС и СНС, е необходимо да се има предвид следното:

1. Критериите за извършване на Анализа за дейността на АСНС и СНС, посочени в решение по т. 1 от Протокол № 18, обхващат въпроси, които:

1.1. подлежат на изследване от ИВСС в хода на комплексните планови проверки, като напр.: структура на съдебния орган (т.1.1. и т. 7.1.), числен състав (т.1.2. и т. 7.1.), съдебна администрация, организация на работата (т. 1.3. и т. 7.1.2.), общо постъпили дела през периода (по години), включително НЧ дела (т. 2.1. и т. 7.2.1.), общо разгледани дела в съдебния орган за периода (т. 2.2. и т. 7.2.2.), производства по глава 27 от НПК (т. 4), производства по глава 26 от НПК и глава 29 от НПК (т. 5) и т. н.

1.2. биха могли да бъдат изследвани от Инспектората само в хода на отделни тематични проверки, като напр.: специфичната проблематика по делата с оглед предмета на обвинението (т. 3.4.); резултати от осъществен инстанционен контрол по делата, диференциран съобразно подсъдими и обвинени (т. 4.4. и т. 7.2.4.); анализ на причините за отмяна на първоинстанционните присъди и връщане на дела през периода (т. 4.5. и т. 7.4.) и др.

2. Целите на двата вида проверки – комплексни планови и тематични обаче са различни, още повече, че предметът на изследване при анализа за дейността на специализираните съдилища ще е многообхватен и многоспектърен и няма да обхваща само една конкретна тема, както е при отделните тематични проверки, поради което същите не могат да се смесват в обща проверка. На последно място, но не и по значение, е необходимо да се посочи, че трудът, който ще се положи за извършване на проверката и изготвянето на анализа на дейността на СНС и АСНС по приетите от СК на ВСС критерии е огромен, но не става ясно каква е целта на този анализ и какво ще допринесе изготвянето му. В случай че анализът е необходим предвид внесените в 45-то НС законопроекти за изменение и допълнение на ЗСВ и НПК, то СК на ВСС, респ. пленумът на ВСС може да изрази обосновано становище „за“ или „против“ закриването на СНС и АСНС, като се анализират статистическите данни от приложенията към годишните доклади за дейността на СНС и АСНС, сравнен с тези на общите съдилища, без да е нужен толкова подобен анализ на дейността им.

В заключение, намираме че съдийската колегия на ВСС не следва да възлага проверката и анализа на дейността на СНС и АСНС на ИВСС и поради факта, че такава не му е възложена и от прокурорската колегия на ВСС по отношение на Специализираната прокуратура и на Апелативната специализирана прокуратура, което поставя в известно неравнопоставено положение отделните органи на специализираното правосъдие – от една страна – специализираните прокуратури, които ще бъдат проверявани от горестоящи на тях прокурори, а от друга – специализираните съдилища, които ще бъдат проверявани от други органи и лица.

Предвид изложените аргументи, изразяваме несъгласие Анализа на дейността на Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд да бъде възлаган на Инспектората към Висшия съдебен съвет.

....................................................ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР: /П/
......................................................................ТЕОДОРА ТОЧКОВА