В. Сега
Автор Доротея Дачкова
Да си върнеш пари от МВР е изгубена кауза

13 Април 2011

Може ли някой да бъде ограбен, изчезналите пари да се намерят, но той да попадне в нелеп омагьосан кръг и да не може да си ги получи обратно? Може и още как. Съдебната система в комбинация с разследващите полицаи понякога постига завидна некадърност, която не просто е отвъд всякаква юридическа компетентност, но и извън нормалната човешка логика.

В такава ситуация е Васил Петров (имената са променени, бел.а.), който е сезирал Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). В жалбата си разказва как през декември 2008 г. е извършена взломна кражба от дома му в столичния кв. "Драгалевци". Малко след като е подал сигнал в полицията, патрул на VI РПУ спира за проверка мерцедес. Оказва се, че в него има двама познайници на МВР. Затова и колата е претърсена, а те - обискирани. Полицаите намират най-различни битови вещи и известна сума пари, разпределена по джобовете им. Правят справка и се оказва, че преди час в района са извършени две кражби. Намерените вещи и пари съвпадат напълно с откраднатите. Двамата от мерцедеса са привлечени като обвиняеми, започва разследване. В крайна сметка

след 8 месеца обвиненията им са свалени,

защото прокурор от Софийската районна прокуратура преценява, че няма достатъчно доказателства. Той приема, че съвпадението не е доказателство. Не стига и това, че в автомобила има инструменти за отключване на секретни брави. В ограбените жилища няма отпечатъци. Разследването срещу неизвестен извършител в момента е спряно. Според ИВСС това не кореспондира с фактите по делото. Затова е сезирана Софийската градска прокуратура, която може да направи служебна проверка и евентуално да отмени прекратяването, обяснява инспектор Ясен Тодоров. Засега той не разкрива и кой е прокурорът.

В разпита си Васил Петров казва, че са му изчезнали 1900 лв. Знае, че 1500 са в копюри по 100, тъй като майка му ги е изтеглила от банката преди дни и му ги е дала. Останалите 400 лв. са на приятелката му - по 20 или по 50. При обиска в джоба на един от мъжете в мерцедеса са намерени точно 1900 лв. - 15 банкноти по 100 лв. и още 8 по 50. Полицаите обаче не си свършват работата както трябва. В протокола за обиск пишат само, че са иззели 1900 лв. и не ги описват по серийни номера. "Заради неотложността на действието е допустимо да бъдат описани само по копюри и запечатани. Но след това би трябвало да бъдат описани по номера, евентуално фотографирани и задължително предадени в БНБ за съхранение", описва процедурата инспектор Тодоров. Но и в този си вид протоколът за обиска е одобрен от съда, т.е. парите като веществени доказателства са приобщени надлежно към производството.

След като делото е прекратено, прокурорът разпорежда вещите да бъдат описани, снимани и върнати, и пострадалият пуска молба за това. Така постъпва и собственикът на другото ограбено жилище. На него обаче му липсват само вещи и те безпроблемно са му върнати. Васил Петров отива с постановлението за връщане в СДВР. Там му дават всичко, но по неясни причини не и парите. Няколко пъти го разкарват - веднъж му обясняват, че го няма разследващия полицай, веднъж отсъства началникът му. Междувременно от СДВР изпращат сигнал до СГП. Интересно е, че те не насочват вниманието към самото прекратяване, а към връщането на веществените доказателства. Твърдят, че у двамата обвиняеми са намерени парични суми, които са различни от указаните от прокурора 1900 лв. за връщане. Което е абсолютно невярно. В СГП подхождат формално, предоверяват се на сигнала от СДВР и без да проверят всички материали по делото, отменят постановлението за прекратяване с частта му за връщането на вещите и дават указания пострадалият да се разпита, за да посочи повече индивидуализиращи белези за парите и откъде има тази сума. Така делото се връща в СРП и прокурорът дава указания на СДВР. Стига се до допълнителния разпит на Петров и приятелката му. Той дори представя банковото извлечение на майка си, за да се види откъде има парите. И отново пуска молба за връщане на сумата. Прокурорът му отказва с мотива, че не може да индивидуализира вещите -

трябвало да ги опише по серийни номера!

Истински омагьосан кръг. При положение че разследващите първоначално не са описали банкнотите по номера, дори и Петров да може да го направи (при все че едва ли някой си наизустява номерата на парите), няма база за сравнение на данните. "Съществуват основателни съмнения, че парите са липсвали, когато е трябвало да се върнат от полицаите", разсъждава инспекторът. В същото време мерцедесът, в който са били, е върнат. Той дори не е на задържаните в него. Пълномощник на собственика подава молба за връщане и това е направено, без да са разпитвани защо е бил във владението на обвиняемите. Макар че реално той може да се смята и за средство за извършване на престъплението.

Ако още в началото са били взети отпечатъци от Васил Петров и те съвпадат с намерените по банкнотите, това би било достатъчно доказателство, че те са взети от неговия дом. Той казва в сигнала си до ИВСС, че е искал да даде отпечатъци, но това така и не е направено. Сега е абсолютно безпредметно.

Историята на Васил Петров е типичен пример как когато разследващите и прокурорът не си изпълняват задълженията, производството е опорочено, а правата на хората са накърнени. Сега казусът е на вниманието на МВР и прокуратурата. Неясно е дали някой ще понесе отговорност.

За пореден път от годишния доклад на ИВСС стана ясно, че веществените доказателства по наказателните дела не се съхраняват добре, има възможност да изчезнат, да бъдат унищожени и да не бъдат върнати на хората. Някои прокуратури изобщо не съхраняват веществени доказателства или пазят само отделни вещи в каси. Според главния инспектор Ана Караиванова това е много сериозен проблем. Тя даде за пример как от полицията и прокуратурата са отказали да върнат блокирани пари на родителите на взривената през юли 2002 г. почти пред сградата на МВР аптекарка Христомира Атанасова. От МВР опитали да кажат, че парите са от незаконна дейност. От писмо на БНБ излиза, че в нейни трезори се съхраняват веществени доказателства - основно злато, накити, валута, още от 1975 г. От банката питали какво да правят с тях и настоявали съдебната власт да започне да си плаща за съхраняването им.

Когато става дума за пари, те трябва да бъдат подробно описани по копюри и серийни номера и предадени в БНБ или в друга търговска банка, която обслужва държавния бюджет. Абсолютно недопустимо е да се държат с години в касите на разследващите. Така се отваря и възможност за злоупотреби. Наркотиците пък трябва да се унищожават. От тях се пазят само пробите. Оръжията също се съхраняват по специален ред.

В Наказателно-процесуалния кодекс има глава, която регламентира работата с веществените доказателства. Казано е, че те трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в протокол и по възможност фотографирани. Трябва да се вземат мерки те да не се повредят или изменят. Това е гаранция, че от тях ще остане нужната следа в делото и ще послужат в съда. Но много често това не се спазва. Вероятно защото това оскъпява производството.

Много важно е и когато делото се предава от разследващите на прокурора и после на съда, с него да вървят и доказателствата. Това обаче почти не се прави. "Масово веществените доказателства остават при разследващите органи и следите им се губят. Особено когато разследващият орган не изпълнява задължението си в заключението да опише какви веществени доказателства има приложени. Така прокурорът и съдията на практика не знаят какви доказателства има по делото и не се произнасят по тях", обяснява Тодоров.

Съдия разказа как по негово дело била изгубена пушка. След няколко години я намерили - в Софийската районна прокуратура подпирали с нея един прозорец. Не са изключение и случаите, когато

веществените доказателства се губят и се подменят с други

- чукове, отвертки и т.н.

В съда по делото за убийството на Милчо Бонев-Бай Миле се оказа, че са изчезнали 6 чифта маратонки с биологичен материал по тях. Сега е назначена комисия между съда и прокуратурата, която да установи чия е вината и къде са се загубили. Има данни, че са предадени от следствието на прокуратурата, после би трябвало да са влезли в съда. Така този процес може сериозно да бъде опорочен. Факт е, че експертизите отдавна трябва да са направени. Но ако липсват веществените доказателства, те много лесно може да бъдат оспорени от защитата.

Заради изчезнали доказателства на косъм от провал е било дело за жестоко изнасилване и убийство в Бургас. През 1997 г. в морето е намерен труп на момиче. Но делото е прекратено, прието е, че става дума за самоубийство. След известно време обаче в Поморие има още опити за изнасилване, извършено е и убийство. Извършителят е хванат, осъден и вкаран в затвора. След 7-8 години той си признава и първото убийство. Делото се възобновява и е осъден и за това. Веществените доказателства - дрехите на момичето, обаче липсват. Още навремето не е правена експертиза. Обвинението де факто е лишено от възможността да получи още едно много силно доказателство. "Ако някой се беше ангажирал много сериозно с неговата защита, можеше и да не бъде осъден. По едно такова дело изчезването на веществените доказателства може да го провали", обяснява Тодоров.

Той припомни, че още през 2009 г. ИВСС е дал препоръки на директора на следствието в Бургас да се създаде организация за правилното съхраняване на веществените доказателства и на окръжната прокуратура в града с постановлението - за прекратяване прокурорите да се произнасят за веществените доказателства.

Правилата за доказателствата може да не са описани подробно в НПК, може и да има нужда от детайлна инструкция. Ако всеки по веригата обаче - от разследващия полицай до съдия, си изпълняваха съвестно задълженията, нямаше да има случаи като този на Васил Петров. Които освен доказателство за некадърност и немарливост, внасят и сериозни съмнения за злоупотреба. А така доверие в работата на МВР и съдебната власт не се гради.

 

Снимка Михаела Катеринска