Правен свят
Автор Теодора Тодорова
Според годишния отчет на ИВСС: Граждански дела "висят" в СГС над 10 години
8 Март 2011
1509
сигнала от граждани, юридически лица или държавни органи, включително от съдии,
прокурори и следователи са постъпили в Инспектората към ВСС през 2010 г. Приключена е
работата по 1656 сигнала, в които и останалите от предходната година. 169
сигнала са препратени на съответните компетентни органи.
Това са част от данните от отчета на Инспектората за дейността му през 2010 г., която бе
представена днес на специална пресконференция в Националния институт на
правосъдието(НИП). Макар да бяха поканени, членовете на ВСС не дойдоха на
представянето на отчета, тъй като по това време и ВСС провеждаше заседание.
В доклада на ИВСС има тревожни констатации. Според "съдебните
ревизори" в някои съдилища все още е голям броят на делата, образувани
преди 1 януари 2008 година. В Софийския градски съд имало висящи граждански
дела от 1993-1999 година. Някои от тях са се забавили заради продължителни
наказателни дела от общ характер. Но има и такива, които не са приключени
по вина на магистратите. Например в един от случаите съдът не е упражнил
контрол на дейността на временен синдик, който шест години се е
разпореждал във фирма. В друг случай дело е било забатачено 14 години заради
неотправено преюдициално запитване до съда в Люксембург.
В Петрич, Сандански и Гоце Делчев пък провеждат по 10, 20 и дори 30 съдебни
заседания на производство, което изключително много забавя продължителността на
процеса. Показателен е случай на дело в РС-Петрич, което е отлагано 18 пъти и е
приключено 5 години след образуването му.
В прокуратурите понякога се срещат преписки, по които прокурорите възлагат
на органите на МВР да изяснят правни въпроси, например "да се установи
кога решението на съда е влязло в сила", което според инспекторите е
абсурдно при положение, че прокуратурата и съдът се намират в една сграда.
Друг проблем е срокът за извършване на проверките. Често тези срокове не се
спазват, случвало се е прокурори сами да си ги удължават, понякога това ставало
с писмо, а не с постановление.
Друга негативна тенденция, констатирана от ИВСС е във връзка с издирваните
лица. В някои прокуратури се спират досъдебни производства срещу известен
извършител, който се обявява за издирване или прекалено късно, или... въобще не
се обявява. Подобни случаи са констатирани в районните прокуратури в Мездра,
Оряхово, Видин, Кула, Враца, както и в окръжната във Враца.
"В такива случаи може да има елемент на корупционни практики, например
"спасяване" от наказателно преследване чрез изчакване за настъпване
на давността", пише в доклада на ИВСС.
Проблеми има и във връзка със съхраняването на веществените доказателства - в
някои прокуратури се пазят само отделни вещи, които могат да бъдат съхранявани
в каса, а в други не се съхраняват веществени доказателства. По този начин се
създават условия за извършване на престъпления като например присвояване на
ценни вещи и суми, казват от Инспектората.
Върховният административен съд трупа негативи за противоречива съдебна практика
по делата за наложените дисциплинарни наказания срещу магистрати. При сходни
казуси от ВАС постановяват различни решения, което според инспекторите
"изгражда впечатлението за толериране на дисциплинарните нарушения и
тяхната безнаказаност и засилва недоверието към българското правосъдие".
"Инспекторатът, съвместно с Висшия съдебен съвет и Върховния
административен съд може да съдейства за уеднаквяване на съдебната практика по
дисциплинарните производства, което, от своя страна, е средство за борба с
корупцията", се казва още в доклада.
През изминалата 2010 г.
са приключили комплексните планови проверки на съдебните органи на цялата
територия на България - съзнателно поставена цел на ИВСС при съставянето на
годишните програми още при неговото учредяване. Направени са проверки на всички
прокуратури, следствени органи и съдилища, с изключение на административните
съдилища, които ще бъдат обект на проверка от инспекторите през настоящата 2011 г.
През 2010 г.
планови проверки са проведени в общо 3 апелативни района - София, Пловдив
и Варна.
Извършени са и 7 тематични проверки по конкретни теми и относно приложението на
закона от определени съдебни органи, както и 13 контролни проверки във
връзка с комплексни планови проверки през 2009 г.
Въз основа на публикации в пресата и информация от електронните медии
Инспекторатът е извършил 6 инцидентни проверки по самосезиране във връзка с
обществено значими случаи: Боби Цанков; Мариус Цаков; Каратиста и Айдъна; във
връзка с неправомерно раздадени имоти в град Приморско, в които са замесени
имената на висши магистрати; забавено написване на мотивите по дело за пране на
пари с подсъдими Петър Петров - Амигоса и други.
В заключение Ана Караиванова каза: "Макар че в България някои отричат,
че Инспекторатът към ВСС има важна роля за качеството на правосъдието, за
3 години Инспекторатът постигна общ дисциплиниращ ефект над магистратите и
спомогна на съдебната власт да излезе наяве, а това е много важно за доверието
на обществото в съдебната система като цяло".
Омбудсманът Константин Пенчев, който преди време беше един от участниците в
дебатите за и против създаването на Инспектората, заяви: "За малкото
години, през които работи, Инспекторатът показа, че действително има нужда от
такъв орган в България. Убеден съм, че има смисъл и че резултатите от дейността
на тази институция са добри. В тази връзка искам да кажа, че изцяло споделям
номинацията на списание "Правен свят" на Ана Караиванова за
"Юрист на годината" и смятам, че тя е напълно заслужена".
Висока оценка на професионалната работа на инспекторите и тяхната обективност
даде и ръководителят на отдел "Инспекторат към ВКП" Малена Филипова -
от името на главния прокурор и ръководството на ВКП.