В. "Труд"
Автор Лилия Христовска
Ана Караиванова: Има много нагли в съдебната власт

2 Март 2011

След като Ана Караиванова бе отличена за юрист на 2010 г., “Труд” веднага я попита: “Как се чувства една желязна дама след подобно признание?”.

“Откровено казано, бях много изненадана, отвърна веднага Караиванова. И в типичен стил добави: “Не смятам нито че съм най-големият юрист, нито най-достойният. Но приемам отличието като едно признание за работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет, който така или иначе ръководя вече четвърта година. А действително хората в инспектората хвърлиха големи усилия да подобрят облика на съдебната система. В този смисъл да са полезни и на гражданите.”

Любопитно е как се отнасят магистратите към “чистачите” в съдебната власт, както на шега наричат инспекторите на Караиванова. “Различно - харесват ни онези, чиято работа оценяваме като добра. Определено не ни обичат тези, на които сочим недостатъците, а те не искат нищо да променят и продължават по стария начин. Има и една особена категория магистрати, които са доста нагли в нападките към Инспектората.”

Научаваме още, че Ана Караиванова не веднъж е ставала обект на заплахи, но който го е страх от мечки, да не ходи в гората, отсича тя.

“Принципно никой не обича контролиращите органи”, казва юристката. И с колегите си от Европейския съюз стигнали до извода, “че инспекторатите не са сред най-обичаните органи”. Испанският колега на г-жа Караиванова разказал, че в Испания наричат инспекторите “онези от омразния вътрешен отдел”. “Но аз смятам, че нито една съдебна система не може да мине без добросъвестен и задълбочен контрол на магистратската работа”, категорична е отличничката за 2010 г.

На въпрос колко от проверките са завършили с предложения за уволнение, Караиванова отвръща: “Доста колеги предложихме за наказания. Една част не бяха уволнени, но поне трима от тях сами напуснаха съдебната система. Видяха, че дори да им се наложи по-леко наказание, с този маниер на работа няма да могат да оцелеят в съдебната власт.”

Напомня, че “Висшият съдебен съвет е уволнил двама съдии по публикации на в.“Труд”. И допълва: “Единият от двамата ми се заканва лично, че ще ме съди.” Изброява още: “По наше предложение бе освободен председателят на районния съд в Костинброд, една съдийка от Своге, друга от Плевен, четвърта от Софийския районен съд”.

Всъщност, казва Караиванова, “удовлетворението в подобни случаи идва не от наказанията, а от факта, че системата се прочиства от хора, на които мястото първоначално не е било там”.

Инспектор Караиванова не спира да се диви защо, след като има толкова примери за добре работещи магистрати, още виреят и “фрапантни образци на безобразия”.

А дали има добър пример? Разбира се, отвръща тя. “Наскоро бях на отчетното събрание на съдиите в Сливен. Ами там са постигнали много добри резултати - 91% са свършените дела в тримесечния срок в районния съд, над 71% са приключените дела в окръжния съд. Постигната е една бързина и качество, които заслужават уважение”, казва Караиванова. И продължава да се чуди: Защо на системата й е “някак трудно да се разделя с лицата, които създават лошия й облик?”

Но нали ВСС декларира, че операция “Чисти ръце” няма да подмине изцапаните магистрати? Така е, казва Караиванова, “но според мен някои колеги като че ли не искат да си създават неприятности. Е, вярно е, че в подобни случаи наказаните стават много агресивни, но това не е причина да се загърбват принципите.

Ана Караиванова е бивш прокурор, но от тези, които не пестят критики към обвинението. Затова я питаме как ще коментира идеята на столичния прокурор Николай Кокинов да бъдат похвалени от ВСС трима прокурори за успешни присъди на първа инстанция?

“Не бих възразила остро”, отговаря тя. Смята, че подобен подход стимулира хората за още по-добра работа. Помни как веднъж я похвалил главният прокурор за една пледоария и това й подействало като допинг за месеци напред в тежката прокурорска работа.

Затова не намира предложението на Кокинов за “страшно”. Но според нея самата обосновка за наградите е трябвало да бъде “много по-задълбочена”. Възможно е прокурорите да заслужават да бъдат похвалени. “Защото може още от първия момент да са работили много целенасочено, после да са били активни в съдебния процес по разобличаването на защитните тези и именно така са постигнали осъдителни присъди”. Но това не се разбра от пестеливата аргументация на Кокинов, каза Караиванова.

Още повече че “за прокуратурата не е много характерен успешният труд, т.е. ефективността”.

Така или инак ВСС отложи награждаването, за да се види какво ще стане с тези присъди нагоре по инстанциите, казва тя.

Миналия четвъртък главният прокурор Борис Велчев предложи да се отложи влизането в сила на разпоредбите за спецнаказателния съд. Но още преди да бъдат чути възраженията на магистратите, предложението бе отхвърлено от някои управляващи. Прокурорите обаче сочат данни, че спецорганът ще е толкова натоварен, колкото и обикновените съдилища.

Това няма ли да обезмисли създаването на спецнаказателния съд, питаме Караиванова.

“По принцип създаването на този съд е част от тенденцията от последните 10-ина години да се изземват функции от съдебната власт”, смята тя. “Допреди няколко години съдебната система за съжаление не беше достатъчно отзивчива към критиките вътре и вън от страната.” Политиците също не можаха да се справят с проблемите в нея. Така най-напред се стигнало до гротеската българските следователи “да останат без работа, след това прехвърлиха основната част от следствието в полицията”, припомня тя. После иззеха фирмените дела, създадоха отделни административни съдилища, “които обаче не наследиха лошите практики да точат делата, колкото години поискат”. Особен пример и сега било “административното отделение на Софийския градски съд, което продължава да точи делата”.

Тоест, логично се създава и спецсъдът?

“Да, за да се започне на чисто”, отговаря Караиванова. Продължава: “Аз самата се учудвам как държавата с цялата си мощ не може да осигури явяването на един свидетел и делото се точи сума години. В този смисъл разбирам управляващите, които създадоха такъв съд. Вярно е и че самата прокуратура доста разтегливо приема понятието организирана престъпна дейност, а не винаги става дума за истинска организирана престъпност”.

“Но ако реално престъпленията, записани в закона, се окажат прекомерно много, а броят на магистратите, които ще решават тези дела - малко, тогава опасността от провал е голяма”, отсича Караиванова.

Кои са най-повтарящите се гафове, на които се натъкват инспекторите? Всичко, свързано с движението и бързината на делата, лаконична е тя.

Казва: “Миналата година можехме да свършим още по-добра работа”, но не са имали подкрепата на другите власти. “Вместо това Инспекторатът бе подложен на непряк натиск с някои законодателни промени”, с горчивина разказва отличената.

Почти никой не приемаше този нов орган, когато се създаваше, но май се оказва, че престижът му създадоха именно инспекторите със съвестна работа?

“Влязохме с много хъс и мисля, че утвърдихме органа в общественото съзнание, в средите на съдебната власт. Срещаме уважение и сред адвокатурата”, казва Караиванова.

И заключава: “Вярно е, че волята е много важно нещо. Но все пак само воля в такава сложна област като съдебната реформа не стига. Нещата трябва повече да се обмислят, а не само да отчитаме новаторството на момента.”