Касацонна жалба от ИВСС против решение №11850 от 12 октомври 2009 г., постановено по адм. дело №7828 на тричленен състав, седмо отделение на ВАС

6 Ноември 2009ПОЧИТАЕМИ ВЪРХОВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ,

В законоустановения срок обжалваме Решение № 11850 от 12.10.2009 г. на тричленния състав на Върховния административен съд – седмо отделение по адм. дело № 7828/2009 г., с което се уважава жалбата на Николай Христофоров Христов и се отменя решение на ВСС по дисциплинарно дело № 14/2009 г. по описа на ВСС, за налагане на дисциплинарно наказание: „ намаляване на трудовото възнаграждение с десет процента за срок от 6 месеца”.

Считаме, че решението на ВАС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на приложимите материално-правни норми, поради което молим да го отмените.

Съображенията ни затова са следните:

Решаващия състав е формирал изводите си без да разгледа събрания и приложен към делото доказателствен материал.

В предложението на ИВСС и Акта за извършената проверка подробно са изброени констатираните нарушенията, извършени от съдия Христов по образуването и движението на делото. Конкретните нарушения са свързани с неспазване на срокове по ТЗ, както и с несъобразяване със задължителните указания на въззивната инстанция – Софийски апелативен съд, довели по същество до обезсмисляне на бързината в производството по несъстоятелност. Нарушенията на съдия Христов са с оглед датата на образуване на делото, датите на постановяване на съдебните актове, датите на връчване на съобщения на кредиторите, бавното администриране на преписите от частните жалби и несъобразяването със задължителните указания на САС, довели до неоправдано забавяне на производството по търговско дело № 298/2008 по описа на ОС – Враца.

Основният извод на решаващия състав, е че осъществените действия от съдия Христов не могат да бъдат квалифицирани като нарушения на служебните задължения и респективно за това не следва да се търси дисциплинарна отговорност. Тези изводи не кореспондират нито със закона, нито с досегашното практика на ВАС. Излагайки доводите си в Решението съставът на ВАС се позовава на „подробно развитите” в жалбата на Христов доводи, което обаче не личи от приложената към делото жалба, имаща характер по-скоро на „бланкетна жалба”. Такива подробно развити доводи не се чуха и в съдебното заседание проведено на 15.09.09 г.

За сметка на това и в услуга на жалбоподателя Христов, в съдебното решение подробно е развита тезата за стриктното спазване на разпоредбите на закона от страна на съдия Христов и при извършване на доказателствената дейност по ТЗ, и по обезпечителното производство по ГПК, което, според съда, е дало възможност за формиране на свободното вътрешното убеждение на съдията. Текста от цитираното Решение № 1 на Конституционния съд от 1999г. не кореспондира със смисъла на самото решение. Точният текст на решението на КС е „ Установената независимост на магистратите включва и провомощие за самостоятелно тълкуване и прилагане на закона, освен при обвързващо ги тълкуване, дадено от надлежните висшестоящи съдебни органи” .

Съдът не е обсъдил данните по административната преписка и не е изложил съображения по релевантните за спора обстоятелства. Вместо това, обсъжда действията на съдия Христов, с оглед постановените от него актове, свързани с допуснати грешки по приложението на закона. Решаващият състав неправилно е приел, че наложеното дисциплинарно наказание на съдия Христов е с оглед дейността му като магистрат, изразяваща се във вземане на решение по приложението на закона. Действително, в АКТА на ИВСС се обсъждат съдебните актове, постановени от съдия Христов, но това е направено с оглед обстоятелството, че два пъти се постановява един и същ акт /при една и съща фактическа обстановка/ и без да се съобрази с въззивната инстанция, само с оглед на обстоятелството, че това е довело до неоправдано забавяне на производството по делото, което се явява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ. Независимо от гореизложеното считаме, че поведението на съдия Христов е тенденциозно и би могло да доведе до порочна практика в съдилищата, а именно неспазване актовете на въззивната инстанция, които са задължителни за долу стоящия съд и отделно от това водят до виновно забавяне производствата по делата. В този смисъл е и Решение №11890 / 2009г. на ВАС – Второ отделение, в което се налага извода че: „за всеки постановен неправилен съдебен акт, който се контролира по съответния процесуален ред от по-горестояща инстанция, би трябвало да се приеме че съответния магистрат, следва да носи дисциплинарна отговорност”.

Съдът въвежда доводи за неправилно приложение на материално- правната разпоредба при постановяване на решението на ВСС, като счита че вменените нарушения на магистрат Христов са част от дейността му на съдия и като такива не могат да бъдат квалифицирани като нарушения на служебни задължения. Поставя се въпросът, след като не е нарушение на служебни задължения, какво нарушение е ?

Правната доктрина е възприела дисциплинарната отговорност винаги да се свързва с нарушения на трудовата респ. служебната дисциплина. Член 229 от ЗСВ препраща към разпоредбите на Кодекса на труда, поради което нарушението на служебните задължения би следвало да се приема като нарушение на съвкупността от всички трудови задължения, както и последиците от виновното неизпълнение на трудовите функции, което обосновава търсенето на дисциплинарната отговорност. Нарушаването на служебните задължения винаги се е квалифицирало като вид правонарушение и като такова притежава всички признаци на фактическия състав на правонарушението – действие или бездействие, противоправност, вина и т.н. Несериозно е да се твърди, че неспазвайки законовите правила, магистратът формира свободно вътрешното си убеждение, поради което не може да се стигне до дисциплинарна отговорност за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото. Напротив, дисциплинарната отговорност има за основание нарушението на трудовата дисциплина, схващана именно като съвкупност от всички трудови, включително и служебни задължения на лицето, поради което дори формирането на свободно вътрешно убеждение е задължение на магистрата при разглеждането на конкретен казус.

Констатираните нарушения от ИВСС съставляват дисциплинарни нарушения по смисъл на чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ. Нито ИВСС, нито ВСС са ревизирали постановените съдебни актове от съдия Христов по съществото, а единствено са констатирали извършените нарушения по образуването, движението и приключването на делото, каквито са правомощията на Инспектората към ВСС визирани в чл. 54 от Закона за съдебната власт.

В Решението си ВСС е изложил мотиви и фактически констатации, на базата на които е направил необходимите изводи и е определил дисциплинарното наказание, поради това, правилно са приложени материално-правните норми на чл. 307, ал. 2 и ал. 3, т. 4 на чл. 309 от ЗСВ.

Конкретните нарушения на магистрата са подробно визирани в АКТА от извършената проверка на Инспектората и са свързани с неспазване на срокове по ТЗ, несъобразяване със задължителните указания на въззивната инстанция, довели до обезсмисляне на бързината в производството по несъстоятелност. Тези констатации и нарушения по движението и приключването на делото за несъстоятелност до момента не са оборени от съдия Христов нито в дисциплинарното производство, нито в съдебната фаза по административното дело.

Поради това, решението на ВСС е законосъобразно и не е в противоречие с материално-правните разпоредби, каквото е Решението на ВАС, седмо отделение.

Предвид гореизложеното, МОЛЯ ПОЧИТАЕМИЯ ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ДА УВАЖИ КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА И ДА ОТМИНИ РЕШЕНИЕ № 11850 от 12.10.2009 г. на тричленния състав на Върховния административен съд – седмо отделение, по адм. дело № 7828/2009 г.,с което се уважава жалбата на Николай Христофоров Христов и се отменя решение на ВСС по дисциплинарно дело № 14/2009 г. по описа на ВСС по протокол № 21 от заседание на ВСС, проведено на 20.05.2009 г., за налагане на дисциплинарно наказание: „намаляване на трудовото възнаграждение с десет процента за срок от 6 месеца”.
ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР: