в. Труд
Автор Лилия Христовска
Прокурорът адвокат ли е на съдията

25 Май 2009

Свършиха ли се адвокатите в България? Туй е въпросът, като надзърне човек в протокола на едно съдебно заседание и види прокурорската защита на един дисциплинарно уволнен съдия!

Иде реч за г-н Руслан Донев, бивш председател на районния съд в Търговище, който на 4 февруари т. г. бе уволнен от Висшия съдебен съвет по предложение на новия Инспекторат.

Инспекторите се самосезираха по разследване на “Труд” под заглавие “Измама за 12 млн. кръстосва страната” от 14 ноември 2007 г. Покрай далаверата за източване на 12 млн. лв. от довчерашни, но заможни клиенти, “Труд” описа съмнителната лекота, с която съдии издават изпълнителни листове. Хем в нарушение на местната подсъдност, хем сами си възлагат делата, хем не забелязват груби фалшификации.

Ей тъй, в папката с документи за искания изпълнителен лист от съдия Руслан Донев има фалшив адрес на един от “длъжниците”, та да се гледа делото в Търговище. И т.н.

Самият молител за чужди милиони е от Добрич, а сътвореното и до ден днешен оспорвано задължение за 12 млн. тръгва от Велико Търново, пък нарочените за точене акционери са от Пловдив.

Инспекторите провериха бая съдии по случая, двама от които не само бяха издали изпълнителни листове за милиони, а за капак бяха освободили претендента от яка държавна такса като социално слаб. Те се натъкнаха на класически примери за заобикаляне на принципа за случайно разпределине на делата и на издаване на изпълнителни листове със скоростта на светлината.

Проверката на Руслан Донев потвърди, че не само е издал изпълнителен лист, но и адвокатът на молителя, без да му е пращал събщение, явно е знаел това, защото го е получил на ръка.

“Нито един от длъжниците не е имал адрес в съдебния район на Търговищкия районен съд”, е друга сериозна констатация на Инспектората. Самият Донев без мотиви е освободил “бедняка милионер” като социално слаб. И още - в деня, в който е гледано делото, името му не е фигурирало за разпределение на случаен принцип. Нещо повече, то не е фигурирало в разпределението на нито една от датите за целия проверяван период от януари до декември 2007 г. А от 12 дела, които Донев сам си е възлагал, по единадесет молителят е един и същ - местна фирма от Търговище.

След като ВСС уволни Донев, както си му е редът, той оспорва пред ВАС уволнението.

На 31 март т. г. адвокатът (Р. Е.) си върши работата: “Медийните публикации не могат да са мотив за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание”, казва той. Решението на ВСС е немотивирано и защитникът пледира съдът да го отмени.

Юрисконсултът на ВСС (С. И.) отхвърля твърдението, че решението е без мотиви. “ Членовете на ВСС в дискусията “за” и “против” наказанието са мотивирали позицията си ”. Настоява жалбата да се отхвърли.

Смайваща защитата получава обаче уволненият съдия от прокурора. ( Л. А.) Според обвинителя тежестта на наказанието не отговаря на характера на нарушението и качествата на съдия Донев, доказвани в продължение на 20 г. Нарушенията на принципа на случайното разпределение на делата не можело да обоснове най-тежкото наказание. Пък и решението за освобождаване от държавна такса е резултат от самостоятелното вътрешно убеждение на съдията и т. н. Според прокурора “по-лекото наказание (намаляване на заплатата с 15 % за срок от шест месеца) би било достатъчно, за да бъде изпълнена и по-ефективна превенцията чрез дисциплинарно наказание”!

Един защитник не може да мами.Но по закон може да твърди всичко в защита на своя клиент. Е, разбира се, че не публикацията в “Труд” е мотив на ВСС за уволнението, а проверката на Инспектората, чиито констатации надскочиха значително описаните в “Труд” нарушения. Плюс уронената правосъдна чест.

За аналите обаче е прокурорската позиция, че е рутинна дреболия един съдия да гледа дело, без да му е подсъдно, пътьом да осъди и блокира сметките на дружество, което също фалшиво съществува като длъжник в документацията, и на финала, след като е благословил претендента с 3,5 млн. лв. “чужди” пари, е освободил бедняка милионер от държавна такса.

Завесата на прословутото вътрешно убеждение не може да скрие професионалните опущения. А затова инстанционният контрол не е оправдание.Та съдия Донев не знае ли, че е нищожна уговорката 12-те милн. лв. да се търсят от всеки съд в страната? А на всичко отгоре тя не се и "наследява" от социално слабия милионер, купил измисления дълг от други двама, барабар с уговорките им! Що за съгледвачи на беззаконието са съдиите с "доказани" качества?

Ако на един прокурор убягва едно толкова сериозно нарушение на съдийските задължения, тогава питаме - каква задача изпълнява обвинителят? Защитава колегата съдия, изпаднал в беда? Или да държи сметка за честта на професията и закона?

Още преди две години “Труд” прогнозира, че системата ще намери начин да оправдае своите чеда.

Изненада бе реакцията на сегашния съдебен съвет, който не се подвоуми да освободи съдии с неясни помисли по делата.

Наскоро анализиторите на съдебната власт констатираха, че борбата с корупцията в самата съдебна власт продължава да куца.

Както и че делата срещу белите якички се броят на пръсти. Пък ако стане “грешка”, е, задейства се правилото гараван гарвану око не вади. Как да вярваме в прочистването на системата?

Жалко за добросъвестните и порядъчни магистрати в съдебната власт.