в. 24 часа Автор Ани Пармаксизян
Съдии тълкуват закона по симпатия, никой не взема мерки

7 Май 2009

- Г-жо Караиванова, кои са най-честите нарушения, които магистратите допускат в работата си?

- Забавянето на делата. Повечето от предложенията ни за дисциплинарни наказания до Висшия съдебен съвет са за съдии, които не са написали мотивите към прочетените от тях присъди и решения в едномесечния срок.

Най-опасното обаче е нееднаквото прилагане на закона, особено когато даден магистрат за едни случаи го прилага както е установено в дългогодишната практика, а при други - иначе. Това се дължи на въздействия, извън вътрешното убеждение, с което обичайно се обяснява >такова поведение. Трябва да е ясно, че законът не се прилага по вътрешно убеждение, а еднакво спрямо всички граждани. Така е записано в конституцията и процесуалните кодекси. Само доказателствата се оценяват по вътрешно убеждение.

- Какви дела се решават по симпатия?

- При проверките установяваме, че това се случва предимно по граждански дела - издават се изпълнителни листове за хиляди и милиони лева в полза на определени граждани без да е спазен законът.

Пример в това отношение е случаят със съдия Божана Желязкова от СГС, която предложихме за наказание, тъй като настоява изпадналият в будна кома Манол Велев да се яви лично пред нея, за да реши дали да го постави под запрещение или не. Тя заяви, че винаги спазва закона - посещава лично лицето, чието запрещение се иска. При проверката обаче се установи, че в пет случая изобщо не е отишла на място. Защо за другите е направила това изключение?

- Кои са нарушенията, които ви впечатлиха най-силно?

- Запорите на сметките на ДЗИ и схемата за имотни измами, в която са участвали и съдии от Костинброд. Изумих се, че може толкова фрапантно да се гази закона, толкова очевидно да е влиянието на други фактори и никой да не вземе мерки. Когато коментирам тези случаи с колеги юристи няма такъв, който да не каже: „Не може да има такова решение”. Но се оказва, че може. В случая с имотната измама единият съдия беше наказан със "забележка", ВСС още няма решение как да бъде санкциониран другия.

- Предложихте той да бъде уволнен. Прави впечатление, че напоследък предлагате санкцията на провинили се магистрати да е намаляване на заплатата, а не изгонване. Не попадате на сериозни нарушения или смекчихте тона?

- Истината е, че не сме открили толкова драстични нарушения, за които вече предложихме уволнения на съдии. Не сме длъжни да посочим на ВСС какво санкция да наложи. Съветът от своя страна не е длъжен да се съобрази с нашето предложение. Може да наложи по-тежко наказание от това, което предлагаме, или по-леко, както се случва обикновено. Всеки носи отговорност за решенията си.

- Защо не се разбирате добре с 25-те висши магистрати?

- Очевидно имаме различни критерии за тежестта на нарушенията, за професионализма на магистратите. Не трябва механично работата на всички да се оценява като много добра, периодично да бъдат повишавани в ранг. Това не е клас за трудов стаж - не е достатъчно да работиш определен брой години и затова автоматично да се дава по-високият ранг, а както е записано в Закона за съдебната власт това да става „при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения". Отново според ЗСВ при атестирането на магистратите се взима предвид резултатите от проверките на Инспектората. Така, че се опитваме да променим критериите за добре работеща съдебна система. Не смятам, че ако един съдия е забавил написването на мотивите по 100 дела извън сроковете, е изпълнил образцово служебните си задължения. Разбира се това не означава, че винаги аз съм правата. Както ми бе казано вече – в състава на ВСС все пак са 25 души.

- В кои съдилища са допускат най-често нарушения - в големите или в малките градове?

- По принцип в големите градове има повече магистрати и се допускат повече нарушения. Получихме много сигнали за административното отделение на Софийския градски съд и при проверката се натъкнахме на много забавени дела - нарушения, на които ВСС погледна доста благосклонно.

Но има и изключения - на колегите им прави впечатление, че най-малко са сигналите срещу съдиите от Пловдив. При проверка м.г. в Русе не установихме нищо, което да доведе до наказания. От друга страна в малки съдилища близо до София - Костинброд, Своге, Ботевград, попаднахме на тежки нарушения.

- Само съдии ли бавят делата?

- Има примери с прокурори, които се държат не като част от една институция, чиято роля е да защитава интереса на обществото, а като чиновници. Подхождат формално към работата си - тъй като не е чел делото, предпочита то да се отложи и следващия път да се яви някой друг прокурор, който да поддържа и обоснове повдигнатото обвинение. Вместо да докаже тезата си и процесът да приключи максимално бързо, за него всяко искане на защитата за отлагане е добре дошло. Обвинителите се отнасят не достатъчно отговорно към задълженията си - поддържат обвинението с няколко думи, след което логично следва оправадателна присъда, която обаче те не протестират. Не ги интересува, защото някой друг е писал обвинителния акт.

Изпращала съм такива случаи и сигнали до главния прокурор Борис Велчев. Обвинителите трябва да разберат, че работата им не е лична, а на цялата институция - държавното обвинение. И това трябва да се отрази при атестирането им. Излиза, че всички са блестящи, когато им пишат точките, а това не е така.

Почти не проверяваме следователи, тъй като през последните години нямаха много дела. Но още недоумявам как на никого от тях не потърсиха отговорност за залежали с години по бюрата им и погасени по давност дела срещу известни извършители.

- Има ли други причини за забавянето на делата - лоши закони, недобросъвестни адвокати?

- Причините са част от цялостната атмосфера, която властва в обществото - че свободата, демокрацията е свободия. В нея се вписва и съдебната власт. Разбира се, че има адвокати и подсъдими, които шиканират, т.е. проточват процеса, по всякакъв начин. Но не те, а съдията ръководи процеса - законът му предоставя достатъчно възможности, за да пресече тези опити. Работата на съдията не е да защитава правата на обвиняемия, има си адвокати, а да произнесе осъдителна или оправдателна присъда. Затова му плащат заплата.

- Навличате ли си гнева на магистратите?

- Никой не обича да бъде критикуван. Но дълги години магистратите, защитени от независимостта си, бяха оставени без всякакъв контрол. На това трябва да се сложи край. Цялото общество страда. Но и са незаслужени нападките към цялата съдебна система - в нея има и хора, които си вършат работата. Стремим се да ги посочим, да се разбере, че има и такива, които израстват професионално заради добрата си работа, а не по някакви други неясни критерии. Магистрати споделят, че лошото не е, че не се наказват лошите, а че добрите нямат възможност да изпъкнат.

- Претоварени ли са магистратите, както те се оплакват?

- Може би натовареността в София е най-голяма, но в провинцията има съдилища и прокуратури, където работата е толкова малко, че е учудващо защо щатът е толкова голям. Но натовареността понякога идва от самите магистрати. Те се стремят да правят бройки дела – прокурори внасят такива за дреболии като кражба на две шилета или два златни пръстена.

Пет години тече процес срещу непълнолетен за откраднато колело, без никой да се замисли колко пари струва това на държавата. Добре е, че ВСС избра специална комисия, която да провери натовареността на съдилищата и по-рационалното разпределение на щата.

- Има ли натиск от политици върху инспектората?

- Категорично не. И не виждам за какво да ни притискат. Политиците трябва да ни подкрепят, ако наистина искат действаща, ефективна, прозрачна съдебна власт, в което всички се кълнат пред избирателите си. А не само да мислят къде да преместят този или онзи орган. Иде ли прокуратурата в изпълнителната власт, изведнъж щяла да стане работеща. Не, няма, докато не започне да се търси отговорност на всеки за това какво е свършил.

Имаме единомислие с колегите да работят обективно, точно и почтено. Тогава никой нищо не може да каже. Като главен инспектор поемам цялата отговорност, защитавам ги от неоснователни нападки, удари под кръста, фино оказан натиск.

- Какво ще стане, ако следващият инспектор №1 откаже да я поеме и няма вашия хъс за работа?

- Няма незаменими хора. Ние сме първите и искам да поставим добра основа, за да работи инспекторатът и след персонални промени.