в. Сега
Автор Доротея Дачкова
Съдебните ревизори много бързо започнаха да "помилват"

2 Април 2009

Когато преди година Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към него влязоха в конфликт заради първия доклад на ревизорите, случката можеше да се приеме като обикновено недоразумение, което ще се изчисти с времето. Все пак членовете на съвета се заядоха с правописните грешки в доклада. Някои, очевидно с поостарели възгледи за възпитанието, дори сравниха Инспектората с малко дете, на което трябва да се удари плесница, като сгреши за първи път, за да се научи да не допуска грешки.

Напоследък обаче плесниците зачестиха. ВСС отхвърля предложение след предложение на инспекторите за дисциплинарни наказания. Мариана Станкева от районния съд в Костинброд например се спаси от намаляване на заплатата след тежки дебати и четири прегласувания в съвета. Според инспекторите тя издавала изпълнителни листи без основания. Срещу дамата в националното следствие има дело за документни престъпления, но оттам отказаха да отговорят какво се случва с него.

Преди това ВСС отхвърли поисканото от инспектората по-тежко наказание и на следователя от Разлог Боян Аршинков - баща на шефа на окръжния съд в Благоевград Красимир Аршинков. За него бе констатирано, че 9 години е размотавал дело за митнически измами. За капак Върховният административен съд отхвърли протеста на прокуратурата (зад който стоеше Инспекторатът) срещу отказа на ВСС да накаже следователя от Благоевград Валери Трифонов. Според ревизорите той влачил 10 години елементарно дело за катастрофа със загинало 15-годишно дете. Съветът и съдът обаче приеха, че давността за налагане на наказание е изтекла.

Очевидно нещо в отношенията между ВСС и Инспектората куца. Логично е магистратите, които често схващат независимостта си като безотговорност, да се противят на инспекторските проверки. Институционалната омерта не веднъж е доказвала силата си. Съдебната власт от толкова време живее като държава в държавата, че трудно ще се отърси от вредните си навици. А най-лесният начин за това е като се освободи от членовете си, които ги носят. Вместо да ги "помилва" със забележки. Както казва председателят на ВАС Константин Пенчев, сухото в системата е толкова много, че няма опасност покрай него да изгори и суровото.

Ако ВСС е открил някакви пропуски в инспекциите, добре е те да бъдат изговорени и коригирани. Тъй като дисциплинарните наказания се обсъждат при закрити врати, всички спорове, пазарлъци и скандали покрай тях остават зад кулисите. Журналистите разбират как са се развивали дебатите по коридорите на съвета, а така винаги остава рискът от злоупотреби с информация.

В същото време и Инспекторатът съвсем не е целият в бяло.

Много магистрати се оплакват, че инспекторите излизат извън правомощията си да проверяват движението на дадено дело и се произнасят и по съществото му. При ревизиите дори се давали указания, изпълнението на които щяло да доведе до отмяна на актовете от горната инстанция.

Напоследък най-често предлаганото от Инспектората наказание е намаляване на заплатата. Без значение дали е за някой, бездействал години наред по дело за изнасилване и убийство, или заради съмнителни произнасяния по дела за несъстоятелност. Ако зад тези нарушения се крият корупционни практики, последното нещо, което ще стресне магистратите, е намаляване на заплатата им, било то и с максималните 25%.

Инспекторите обясняват избора си на наказание с това, че е крайно време и административните ръководители в съдебната власт да понесат отговорността си и сами да искат тежките санкции. Да, крайно време е. Преди седмица Инспекторатът вече се осмели освен уволнение за провинила се съдийка от Своге - системно неспазвала срокове, да поиска наказание и за шефа й, който не е упражнявал контрол.

Крайно време е наистина поне един административен ръководител да го отнесе за това, че в подчинената му структура цари хаос. Кой например понесе отговорност за хилядите прекратени по давност дела и необявената амнистия, подарена от разследващите и прокуратурата? Инспекторите не могат да разчитат, че шефовете по места, които досега са си затваряли очите, изведнъж широко ще ги отворят. Отдавна е ясно, че нещата в системата не могат да се променят само с добра воля. Трябва и твърда ръка.

Разбира се, наказанията не трябва да се превръщат в инквизиция и трябва да са съобразени с провиненията. В крайна сметка под тогите са обикновени хора, които също имат граници на поносимо натоварване. Но когато се говори за години бездействие и пълно безхаберие, няма как последиците да не са най-тежки. Магистратите обичат да говорят за генералната превенция - че едно наказание трябва да въздейства и върху обществото. И при санкциите срещу тях трябва да се търси този ефект. Когато съдията Х бъде уволнен, защото 3 години не е написал мотивите към дадена присъда и така блокира разглеждането на делото пред горните инстанции, колегата му У, бил той и на другия край на държавата, ще се замисли, преди да забута папките в чекмеджето.

Другото е просто имитиране на контрол и прочистване. И пак тези магистрати, които съвестно си вършат работата, ще останат в сянката на другите, а съдебната власт няма да се изправи от позата на вечния грешник.