В. „24 часа”
Стоян Нешев
Теодора Точкова: Проверките за почтеност на Цацаров и Панов не откриха нарушения

13 Октомври 2017

286 400 лв. са платени на 6 месеца на жертви на бавно правосъдие

- Г-жо Точкова, неотдавна се обявихте за ремонт в съдебния закон заради проверките на имуществени декларации на съдиите, прокурорите и следователите. Кои са основните акценти в предложенията ви за промени?

- Така е. В началото на септември Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) отправи до Министерство на правосъдието няколко предложения за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Всички те са провокирани от проблемите, които установихме в практиката ни по проверка на имуществените декларации на магистратите. Едно от предложенията ни е да се увеличи срокът за проверка на имуществените декларации от 3 месеца на 6.

С такъв срок разполага и Сметната палата за проверка на декларациите на лицата, заемащи висши държавни длъжности.

Предлагаме също така и да се запише изрично в закона, че Инспекторатът ще иска разкриване на банкова тайна по съдебен ред само в случаите, в които не е дадено съгласие от магистрата, както и че тези искания ще бъдат местно подсъдни на районния съд по постоянния адрес на съдиите, прокурорите, следователите и техните близки.

В чл. 408а, ал. 1 на ЗСВ е предвидено, че административно-наказателна отговорност за неподаване в срок на декларация за имущество и интереси може да се ангажира само спрямо съдия, прокурор или следовател, т.е. спрямо лице с такъв статут. Установихме, че разпоредбата е неприложима за магистратите, напуснали съдебната система, но длъжни да подадат такава декларация в 1-месечен срок от освобождаването им от длъжност и от изтичане на 1 г. от освобождаването им от длъжност.

Иначе казано, бившите съдии, прокурори и следователи не могат да бъдат наказани за неподаване в срок на имуществена декларация, защото нямат статут на магистрати, а и те няма как да имат такъв, след като са освободени от длъжност. Смятам обаче, че не това е искал законодателят и се касае до пропуск, който може лесно да бъде отстранен.

- Най-много шум се вдигна покрай разкриването на банковите тайни на магистратите и роднините им, тъй като заляхте районните съдилища с дела. Можеше ли да не стигате до съд?

- При тази законодателна уредба в Закона за кредитните институции (ЗКИ) и в ЗСВ нямаше друга възможност Инспекторатът да се снабди със сведения за банкова тайна без съдебна процедура, само на база съгласие на магистрата. Защо е така? В ЗКИ е разписано, че банката може да предостави тези сведения освен със съгласие на титуляря на сметката, но и по решение на съда по предвидена процедура, като съдът може да постанови разкриване на сведенията по искане на изрично оправомощени лица, включително по искане на главния инспектор или инспектор от ИВСС. От друга страна, законът дава право на Инспектората да получи достъп до сведенията за наличностите по сметките на магистратите чрез разкриване на банковата тайна.

Ако се включи в декларацията за имущество и интереси част за съгласие на магистрата за разкриване на банкова тайна, без това да е изрично записано в ЗСВ, банките няма да предоставят исканата информация, тъй като имат изискване във вътрешните си правила за нотариална заверка на подписа на съгласието на декларатора титуляр на сметката в случай, че различно от него лице, каквото е Инспектората иска разкриването на банковата тайна. Ако бяхме подходили по този начин, каквито призиви имаше от някои магистратски организации, без да се иска разкриване на банкова тайна от районните съдилища, трябваше магистратите да заверят нотариално съгласието си. Това щеше да им коства време за посещение при нотариус, както и минимум 6 лева разходи за необходимата нотариална заверка.

Излиза, че пак щяхме да затрудним магистратите. В този смисъл целта на предложените промени в ЗСВ е да се облекчи достъпа на ИВСС до сведенията, съставляващи банкова тайна, като в закона се запише изрично, че Инспекторатът ще иска разкриването й по съдебен ред, само в случай, че не е дадено съгласие от магистрата. По този начин ще намалеят и исканията към съда за разкриване на банкова тайна.

- Колко от проверките на декларациите вече са приключили и какви ще са санкциите за прегрешилите?

- Знаете, че магистратите са около 4200 и толкова на брой са подаваните ежегодни декларации за имущество и интереси. Правим всичко по силите си да приключим до края на октомври основните проверки на имуществените декларации. Знаете, че всяка проверка приключва с доклад за съответствие или с доклад за несъответствие. Несъответствие има при разлика над 5000 лв. между декларираните факти и получената информация за притежавано имущество, влогове, задължения и т.н. При установено несъответствие ЗСВ дава възможност на магистратите в 14-дневен срок от уведомяването да отстранят непълнотите и грешките в декларираните обстоятелства, като подадат нова декларация. Несъответствието отключва извършването на допълнителна проверка от Инспектората, която е още по-дълбочинна, защото се изискват данни освен за наличностите, но и за движенията на средства по банковите сметки на лицата, за притежаваните финансови инструменти, реализираните с тях сделки и т.н.

Иначе казано, част от основните проверки, които приключват с доклад за несъответствие, ще прераснат в допълнителни проверки, чийто завършек няма как да се прогнозира във времето. Законът предвижда, когато и при допълнителната проверка се установи несъответствие, магистратът да се санкционира с глоба от 500 до 5000 лв., при повторност - глобата е от 1000 до 10 000 лв. Иначе при установено несъответствие над 20 000 лв. ИВСС е длъжен да сезира НАП, а след приемането на антикорупционния закон - единния антикорупционен орган, за извършването на проверка на имущественото състояние на магистрата.

- Ще проверите ли по-щателно декларацията на избрания за шеф на Върховния административен съд Георги Чолаков, тъй като на заседание на ВСС стана ясно, че той не е обявил вземания?

- Няма основание декларацията на съдия Георги Чолаков да бъде проверена по различен начин от начина, по който проверяваме декларациите на останалите съдии, прокурори и следователи. Всички декларации проверяваме по един и същ начин, не на база рисков фактор, нито избирателно само спрямо определени обстоятелства.

- Получавате ли сигнали срещу т.нар. трима големи и какъв е резултатът от ревизиите?

- Разбира се, председателите на ВКС, ВАС и главният прокурор са преди всичко магистрати и след това административни ръководители на върховните съдилища и на прокуратурата. Като такива те се подчиняват на режима за проверки, които са от компетентността на ИВСС. По отношение на главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на ВКС Лозан Панов Инспекторатът през 2017 г. извърши по една проверка срещу тях по реда на глава девета, раздел I б от ЗСВ (б.а. - проверки за почтеност), които започнаха по сигнали на граждани и организации. Проверките и срещу двамата бяха прекратени с решение на Инспектората поради липсата на достатъчно данни за действия, накърняващи престижа на съдебната власт, конфликт на интереси и действия, които противоречат на принципите за почтеност и такива, свързани с нарушаване на независимостта на магистратите.

- Какво се случва със сигнала на вицепремиера Валери Симеонов, който поиска да проверите почтеността на временния шеф на Бургаския административен съд Панайот Генков?

- По сигнала все още няма произнасяне, доколкото изисканата информация от Административен съд-Бургас, необходима за нуждите на проучването, бе предоставена в края на миналата седмица. Предстои произнасяне по сигнала в 1-месечен срок от получаването й, в какъвто срок е предвидено приключването на всички проучвания, по постъпили сигнали, съгласно Правилника за организация на дейността на Инспектората.

- Ще бъдете ли по-строги към специализираните съдилища и прокуратури, след като вече ще разследват и разглеждат дела на големци?

- Няма никакво значение за Инспектората кой съд какви дела гледа или коя прокуратура престъпления срещу кои лица разследва. ИВСС се интересува от проблема на всеки човек, свързан с организацията по образуването, движението и приключването на делата в законоустановените срокове. В този смисъл спецправосъдието не е по-различно за Инспектората от работата на всеки един съд или прокуратура. Иначе за работата на Специализирания наказателен съд и прокуратура и апелативните им инстанции, доколкото не са проверявани от Инспектората в рамките на комплексна планова проверка през последните 2 години, не мога да кажа нищо по-различно от установеното в докладите за проверки, извършвани от горестоящите съдилища и прокуратури.

- Какви обезщетения за бавно правосъдие са изплатени от началото на 2017 г. след споразумения на жертви с Министерството на правосъдието?

- По данни от Министерството на правосъдието за бавно правосъдие за периода от 1 януари до 30 юни 2017 г. по сключени 119 споразумения са изплатени обезщетения в размер общо на 286 400 лв.

- Как възприемате законопроектите за борба с корупцията и създаването на нов орган?

- Като цяло положително. При много органи желаната ефективност на правомощията за борба с корупцията не е достатъчна, а от друга страна, съществува опасност усилията за преодоляването и да са разнопосочни и некоординирани. Създаването на новия орган не трябва да бъде инспирирано само от препоръките на Европейската комисия в последния мониторингов доклад. В отговорност на законодателя е да обмисли концепцията за борба с корупцията, включваща необходимите мерки и действия, както и организацията по осъществяването им в рамките на един или повече органи, но така, че действително да има резултати, а не само да създаваме структури, които да имитират същинската дейност, необходима за преодоляване на корупцията.

 

ВИЗИТКА

Теодора Точкова е завършила право в СУ "Св. Климент Охридски" през 1991 г.
Започнала е кариерата си като стажант съдия и младши съдия в Окръжен съд-Хасково (1993-1995 г.).
После става съдия и зам.-председател на районния съд в Хасково и съдия в окръжния съд.
От 2007 до 2015 г. е председател на Административен съд-Хасково.
Избрана е от Народното събрание за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет на 2 април 2015 г.

 


Снимка: Йордан Симеонов