В. Труд
Анна Заркова
Пари няма, проверявайте

4 Юли 2016

Всяка страна получава цирка, който заслужава, казва една прекрасна американска писателка*.  Колко е права! Италия си има коридата, Италия - папската институция,  Америка - Холивуд, а България  - съдебната реформа и нейното реформиране.    

Съдебната реформа у нас, която няма свършване от миналия век насам,  забавлява публиката предимно с начина, по който всички правителства  обявяват началото й, превъзнасят я и възхваляват заслугите си за станало и нестанало.  Ако не могат да се похвалят с нещо, което се е получило на практика, те  се хвалят с нещо, което може да се получи, но обикновено не се получава.

Искате пример? Ето ви: Идеята да се прекратят безобразията на около 50% от магистратите, които развалят доброто име на всички останали; Да се направи така, че в прокуратурата, следствието и съда да работят независими, честни  и трудолюбиви съдии, прокурори и следователи.  Чудесна идея. И осъществима даже. Как? С решаващото участие  на  Инспектората на съдебната власт. 

Инспекторите, които следят за организацията на делата и противоречивата съдебна практика, биха могли и повече да направят - да проверяват имуществените декларации, които магистратите подават (защото се знае, че някои от тях приемат неследващи се дарове), да проверяват и почтеността им,  а също така да не би да са зависими от някого, да не би да позорят професията и тъй нататък.

Речено-сторено. Промениха Конституцията така, че увеличиха правомощията на Инспектората. На специална среща с чуждите посланици правосъдната министърка им разказа това и пусна прессъбщение, че холандският първи дипломат Негово превъзходителство Том ван Оорсхот се възхитил: „Придвижихте реформата в правилната посока". 

Възхително събитие. Прекрасно. Само че  всички, които ги е грижа за това, научиха веднага след това,  че депутатите, които са гласували  конституционната промяна - гордостта на министър Захариева, са направили сметката без кръчмаря, сиреч без финансовия министър Горанов. След като преди време направи скандал, противейки се на неизбежното по закон актуализиране на заплатите в  съдебната власт, уважаемият г-н Горанов се фиксира сега в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС)  и се обяви против съответното на новите му правомощия искане за допълнителни човешки и материални ресурси, с които да ги осъществи.

По-рано главният съдебен инспектор  Теодора Точкова заяви, че съгласно  Закона за изменение и допълнение на Конституцията работата на поверената й институция ще се увеличи 2 пъти и половина.  И че изменението и допълнението ще си остане само в брой 100 на Държавен вестник от 18 декември миналата година, ако финансово и кадрово не се обезпечи.

По разчетите на ИВСС са необходими още 63 служители - 19 в общата администрация и 44 експерти, а освен това подходяща сграда с кабинети за тях, компютри и софтуер за комуникация с државни и общински регистри, по които да се сверява декларираното от практикуващите юристи имущество с това, което действително имат. Накратко:  за да стане пожеланието за успех на съдебните ревизори реалност, са нужни 3 214 643 лв.

Да, малко повече от 3 милиона. Това е доста по-малко от обезщетенията, които държавата плаща по делата, водени заради лошото й правосъдие в Страсбург. По-малко е, но на г-н Горанов не му се дава. Независимо, че в подробно „Предложение - обосновка" съдебните инспектори  обясняват, че фактически не може без тях. Една от добрите страни на това да заемаш важен пост  в България е, че можеш най-спокойно да не позволяваш на фактите да застават на пътя, избран от теб и от твоя партиен началник.  

„Четох предложението  на инспектората, не мога да го приема като толкова ясно аргументирано, колкото вие сте го приели" - отсече министрът на хазната,  обръщайки се към колежката си Захариева, която гледа да не се излага пред посланиците.  

Какво не му е ясно на Горанов?

Досега Инспекторатът върши, общо взето, две неща:

1)      Проверява организацията по образуването, движението и приключването на делата  ( б.а. -  за да установи, че се точат с години, че се отлагат през 7-8 месеца и многократно, че се провеждат по 20-30 заседания на една инстанция, че се бавят по 3 години мотивите по съдебните актове...)

2)      Проверява сигнали на граждани за бавно правосъдие ( б.а.- за да установи например, че едно досъдебно производство е продължило над 16 години, а друго е връщано 10 пъти за доразследване от прокуратурата и съда)   

От догодина,  ако Законът за съдебната власт бъде приет съгласно с конституционната промяна за Инспектората - а това сигурно ще стане,  ИВСС ще прави още 5 вида проверки на магистратите.

1)      За почтеност

2)      За конфликт на интереси

3)      За действия, с които накърняват престижа на съдебната власт

4)      За нарушения на независимостта им

5)      За верността на имуществените им декларации

Предстоящата работа на  ИВСС се  върши в момента от 36 човека в дирекция „Публичен регистър"  на Сметната палата и от две комисии за конфликт на интереси  - тази, която се прочу с тефтера на Златанов и друта във ВСС. Новата  работа ще трябва  да се съчетае със старата, за чийто обем министър Горанов би могъл да получи представа от последния годишен отчет  на Инспектората. В него пише, че са извършени 2320 проверки по сигнали и по план - комплексни, тематични и контролни, по изпълнението на предишните. Ако към тия 2320 се добавят 4046 (на всяка от имуществените декларации, които ще се подават от 4046 магистрати)  и още 4046 (за, пази Боже, корупционни зависимости и опозоряване на съдебната власт), математически излиза, че 11-те съдебни инспектори ще правят годишно около 11 000 проверки. По 1000 всеки! По три на работен ден! Хайде, де! Това е невъзможно дори като се знае, че всеки от инспекторите действа в екип с 4-ма експерти.

Знаете ли какво е комплексна проверка? То не е като кондуктор да скъса билет. Проверява се за две години назад работата във всеки орган на съдебната власт и работещите в него магистрати: всички образувани дела, движението им, приключването. На случаен принцип се избират отделни съдебни производства и се четат - стотици папки! - спазени ли са сроковете, или не, защо и как ...Ако има пропуски, дават се препоръки къде какво да се подобри. При това е нужна точност и прецизност -  най-малко защото и проверяващият, и проверяваният са юристи.

А какво ще представляват проверките за етичност? Това само Господ знае и министър Захариева може би, от Законопроекта  за съдебната власт не личи...

Тъй или инак, е разбираемо защо, според разчетите,  всеки инспектор ще се нуждае от още 4-ма експерти поне - икономисти и юристи, които да проверяват  дали лъжат за имуществото си прокурорите и съдиите, изпълняват ли поръчки на бизнесмени и политици, дали са коректни или са двулични.  

А защо Теодора Точкова иска повече администрация - пита финансовия министър. Ще рече - защо са й още „чантаджии", както ги нарича премиерът Борисов?

Милият г-н Горанов! Може би се притеснява, че ще му искат пари за чанти.  А то става дума за това, че увеличаването на правомощията на Инспектората предполага  увеличен  документооборот.  Пък документите не са на самоход. За да върви работата с тях, са нужни деловодители, протоколисти, стенографи, архивари, айтиспециалисти. Кой да завежда сигналите в книгите от деловодната програма, кой да комплектова преписките, да ги пронумерова, прошнурова и съхранява, кой след определен законов срок да ги унищожава?  Кой да прави стенограми от  изслушването на прокурори  и съдии, уличени в неетичност? Кой да проверява за манипулации в компютърната система за разпределение на делата? ...

Но защо пък трябва - чуди се, както изглежда, Горанов -  експертите да получават по-високи заплати? Ама че глупост направил в суматохата законодателят! Сметнал, че по-доброто възнаграждение ще привлече по-добри специалисти, ще ги мотивира да изпълняват по-добре задълженията си, да минават благополучно проверките за почтеност, да не продават тайни от проверките и т.н... Те сега взимат по 2000 лв., колкото  районен съдия. Малко ли им е това? Какво, като ЗИД на ЗСВ им дава възможност и за доход като на окръжен съдия? Това са все неща непонятни за министри, които пушат пури на цена, равна на месечния доход на млад следовател.

Такива министри от кабинетите си трудно ще разберат и защо наложителното увеличение на щата с 63 бройки (наред с досегашните 87) изисква допълнителна работна площ - поне по 6 кв.м. за човек с бюро според нормата. Те  едва ли могат да си представят как се прекарват 10-12 часа с още 6 експерти в стая от 20 кв. м., по стените на която са наредени отгоре додолу папки. И може би не знаят, че имуществените декларации се пазят задължително 10 години, за което са нужни специални помещения - архивни.  Те са твърде заети с  държавническите си  намерения и няма да могат да идат пеш до сградата на „Георг Вашингтон" № 17, за да видят как съжителстват в теснотията там Админинистративният съд на София - град и Инспекторатът, на който разчитаме да оправи съдебната власт, за да оправи тя всичко останало.  

Изобщо, повечето политици не искат да са добри, а велики - затова не са нито едното, нито другото. И това един  голям писател* го е казал. Ние само цитираме.              

* Цитатите са от  Ерика Джонг и Гор Видал