В. Труд
Анна Заркова
Главният съдебен инспектор Теодора Точкова: Над 16 години разследват, по 10 пъти връщат дело

14 Юни 2016

 

- При проверките на наказателните дела виждам безобразия, които ме карат да мисля, че на българите ще им излезе по-евтино, ако няма наказателно правосъдие. Тези думи, г-жо Точкова, са на уважаемата г-жа Ана Караиванова, която ръководеше Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) преди вас. Като нея ли мислите, или как?

- Точно такава оценка не бих направила. Драстични нарушения Инспекторатът е констатирал и при проверките по граждански и търговски дела. Например: ненасрочване на дела за разглеждане в съдебно заседание повече от година след като е изтекъл срокът за отговор; многократно отлагане на дела; провеждани по 20 - 30 съдебни заседания в една инстанция; отлагани дела през 8-9 месеца; неизготвени съдебни актове повече от 2 години от обявяването им за решаване. Все забави, свързани с неспазване на разумния срок за разглеждане и решаване на делата. Такива лоши примери има и по наказателните дела и преписките на прокурорите и следователите: продължителни периоди на бездействие от разследващите органи, голяма продължителност на досъдебните производства. По едно от основателните заявления за забавено правосъдие, разгледани миналата година, досъдебното производство е продължило 16 години и 7 месеца!

- Над 16 години разследване?! Това е вече прекалено!

- При проверка по друг сигнал се установява многократно връщане на делото за доразследване от прокуратурата и съда - общо 10 пъти. В друг случай съдът в съдебно заседание, 1 година и 4 месеца след образуване на делото, прекратява наказателното производство и връща делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Установени са и случаи на неизготвяне на мотиви към присъди и решения по наказателни с административен характер дела над 3 години. Това са все драстични нарушения, на които Инспекторатът се натъква в дейността си по проверки. Те са характерни в по - голяма степен за софийските съдилища и прокуратури.

- Знам за дело за измама, което се точи над 9 години, отлага се и се погасява по давност. После се присъжда обезщетение на измамника, а измамените напразно обикалят съдебните зали. Какво е това безобразие?

- Действително, много са случаите на прекратени наказателни производства, поради изтичане на абсолютната погасителна давност. Специално по отношение на делата от частен характер - обида, клевета, лека телесна повреда следва да се отбележи, че в повечето разгледани от Инспектората случаи производствата са прекратени поради изтичане на абсолютната давност. Основно, поради допускане на всевъзможни доказателствени искания на страните и неспазване на процесуалните срокове от страна на съдилищата. Разбира се, по давност са прекратявани и дела за кражби, грабежи, изнасилвания, измами и т. н. Разнообразни са случаите и причините, поради които се е стигнало до този резултат. Бих споменала най - ярките: спиране на досъдебно производство за период над 11 години, през което време разследващите не са предприели необходимите мерки за издирване на обвиняемия; спиране на досъдебно производство в продължение на 16 години поради отсъствие на свидетел, за откриването на който отново разследващите не са положили никакви усилия; неизготвени мотиви към оправдателна присъда 7 години, в рамките на което бездействие е изтекла абсолютната погасителна давност за престъпленията. Това са все примери от разгледаните заявления за определяне на обезщетение за забавено правосъдие. И вие сте права, че на практика престъпникът не получава наказание, а финансов бонус затова, че държавата, в лицето на държавните органи - МВР, прокуратурата и съда не са си свършили работата или са я свършили бавно.

- От вашия отчетен доклад научаваме, че за миналата година сте получили близо 1500 оплаквания от лошо правосъдие. По 4-5 всеки работен ден! Това не е ли световен рекорд? Или поне европейски? 

- Точната цифра е 1385 жалби от граждани и институции, като сред тях има и такива, подадени от магистрати. Всички те касаят нови оплаквания за допуснати нарушения от страна на съдебните органи. Дали са много, може да се каже при сравнението, че за 2015г. са постъпили общо 2205 сигнала (нови и допълнения по сигнали от предходни години), при 1155 за 2014г. Излиза, че двойно е увеличен броя на подаваните сигнали до Инспектората. Не бих могла да окачествя постъплението като „ световен рекорд", но действително е внушително.

- И как ще го коментирате? 

- То би могло да се обясни и с това, че много от оплакващите се не са запознати с правомощията на Инспектората към ВСС. Голям процент от хората се оплакват от резултата по делата, които са водили, а Инспекторатът не е съдебна инстанция и не може да ревизира съдебни актове. Има и много случаи, по които на оплакването е отговорено, но, недоволен от отговора, човекът продължава да пише и да се оплаква от същото, което вече е било проверено. Има и случаи, в които жалбоподателят е наясно, че Инспекторатът не може да му помогне. Той е сезирал компетентната институция, но въпреки това изпраща сигнала и до нас. Някак за по-сигурно... Разбира се, това са част от многото сигнали, с които се занимава Инспекторатът, но действително по онези от тях, които са свързани с правомощията ни, ние извършваме задълбочени проверки, приключвани с препоръки към магистратите и административните им ръководители - за ускоряване на съответното производство, за предприемане на дисциплиниращи мерки и налагане на дисциплинарни наказания, за подобряване организацията на административната дейност.

- Съдебни инспектори има и в други държави. Дали и те имат много работа?

- От отчета на Съдебния инспекторат на Румъния за миналата година е видно, че при тях са постъпили над 7000 жалби. Но трябва да се има предвид, че тези жалби са разгледани от 50 инспектори, докато нашата институция работи в състав от главен инспектор и 10 инспектора. На база на това съотношение излиза, че всеки от нашите инспектори е разгледал повече сигнали от всеки един от румънските си колеги.

- Обезщетенията за бавно правосъдие, изплатени миналата година у нас, са близо   795 000 лв. Тези пари са от джоба на данъкоплатеца, а не от заплатите на калпавите съдии, прокурори и следователи. Защо тогава те да се стараят?

- Убедена съм, че да си съдия, прокурор или следовател е призвание. Това означава да изпълняваш съвестно служебните си задължения, да прилагаш закона спрямо събраните доказателства и да правораздаваш в разумен срок. Необходимо е и да отговаряш на обществените очаквания за висок морал. В последното се включва и процесуалното ти поведение по делата като магистрат. Ето защо трябва да се полагат усилия и старание при изпълнение на служебните задължения от страна на колегите. Всеки от тях трябва да спазва процесуалните и разумните срокове за разглеждане и решаване на делата и преписките. При сериозни и системни нарушения отговорните институции трябва да вземат адекватни и своевременни дисциплинарни мерки... Иначе е вярно, че обезщетенията за бавно правосъдие не се плащат от заплатите на онези, които са го допуснали.

- Това би могло да се промени.  

- Личното ми мнение е, че подобна мярка на настоящия етап е преждевременна, понеже не е урегулирана натовареността между отделните органи на съдебната власт от едно и също ниво - нещо, което освен от компетентността на Висшия съдебен съвет е въпрос и на законодателни промени.

- Мнозинството във ВСС отхвърли промените в Закона за съдебната власт. Вие пък обявихте, че той поставя и неизпълними задачи пред вас. Още ли да се надяваме, че тези промени ще подобрят правораздаването, ще намалят корупцията и ще повишат доверието в системата?

- Да се надяваме, нали затова са законовите промени. Добре е, че обществената непримиримост към негативните прояви на магистратите доведе до конституционната промяна от края на миналата година, която пък от своя страна предизвика промяна в Закона за съдебната власт. Смятам, че конституционният замисъл е добър - вътрешен на съдебната система орган, какъвто е Инспекторатът, да следи, освен за професионалната дейност на магистратите, и за тези обстоятелства, свързани с нея като притежавано имущество, поведение в обществото, независимост и безпристрастност. Да се каже обаче, че законовите промени ще доведат до бързо решаване на проблемите, ще бъде невярно. Трябва да мине време, за да сработят новите механизми за проверки. За да има промяна към по- добро, важни са хората, които работят в съдебната система. Трябва да се промени съзнанието им с помощта, разбира се, на обществото, медиите, институциите.

- Първоначалният проект за Законът за съдебната власт претърпя промени, включително в частта за съдебния инспекторат. Най-популярната от тях е, че отпадна изискването почтеността на вашите експерти да се изследва от полиграф. Доволна ли сте от това?  

- Действително проектът претърпя промени, но недостатъчни в частта за Инспектората. Най - малката е отпадането на изследването с полиграф на експертите. Не може, априори, да причисляваш експертите ни към престъпниците, има други начини да провериш тяхната почтеност. Но по - важно е друго: предметният обхват на проверките, свързани с новите правомощия на Инспектората, който, за жалост не е очертан ясно в законопроекта. Дефинициите на отделните проверки са неточни, неясни, а и вътрешно противоречиви. При подобна неяснота винаги съществува риск.

- Риск от какво? 

- Риск от превишаване на правомощия - от една страна, а от друга - от основателни възражения на проверяваните, че извършваната проверка не почива на законовите правила. Много са тънки границите между института на отвода на магистратите по реда на процесуалните закони и между конфликта на интереси, който не следва да се проверява по висящо дело. Докъде се простира проверката за независимост и не следва ли тя, както и проверката за накърняване на престижа на съдебната власт от страна на магистратите, да се предизвика при вече осъществено деяние?

Не може да съществува отделна проверка за почтеност, понеже почтеността е човешко, морално качество и не може да се дефинира като юридическо понятие. Почтен е онзи магистрат, който не е предизвикал останалите три проверки или резултатът от тях е отрицателен, който си изпълнява съвестно и отговорно задълженията и спазва нормите за етично поведение. За съжаление това не беше разбрано и възприето от Министерство на правосъдието. Но се надявам на законодателя, който да коригира неточните и неясни формулировки на отделните проверки.

- От първоначалния проектозакон за съдебната власт отпадна и възможността да започне ревизия на магистрат по анонимен сигнал. Добре ли е така според вас?

- Под анонимността лесно се отправят клевети и лъжи, тъй като анонимността е равна на юридическа неотговорност. Даже при сигнали за престъпления законодателят изисква да са подписани, за да има гаранции, че този, който отправя сигнала, застава с името си зад написаното. За сигналите срещу магистрати важи същото. Нелепо е да се поддържа тезата, че анонимността цели защита на лицето, което сигнализира. Опасно е да навлиза анонимността в комуникацията с институциите, защото по този начин държавата признава, че не може да защити гражданите си.

- В крайна сметка авторите на сигнали срещу магистрати ще трябва да изписват трите си имена. За защитата им са предвидени мерки. Въпросът е доколко са надеждни?

- Смятам, че са адекватни. Най - важната от предвидените гаранции е разписаното в законопроекта, че лицата, на които е възложено разглеждането на сигнала, нямат право да разкриват самоличността на лицето, което го е подало и да разгласяват фактите, които са им станали известни във връзка с разглеждането му. Смисълът е да се запази конфиденциалността. За да има обаче практическо приложение това законово предвиждане, Инспекторатът ще поеме отговорността да го доразвие във вътрешни правила - така, че да се гарантира запазване на самоличността на лицето подало сигнала, както и неразгласяване на фактите от проверката преди окончателното ѝ приключване. Важно е и да бъде регламентирано кои са лицата, имащи право на достъп до съответната информация, за да може при неправомерно изтичане да е ясно кой е отговорен за това и съответно да понесе своята отговорност.

- Законодателят е предвидил и следното: ако бъдат уволнени или тормозени вашите информатори, да получават обезщетение. Това не са ли врели-некипели?

- Времето ще покаже ефективна ли ще е тази мярка. Според мен идеята е добра, защото все пак гарантира финансова обезвреда на подалия сигнала в случаите на неправомерно поведение срещу него. Друг е въпросът, че едва ли в заповедта за уволнение ще бъде записано, че то е предизвикано от подаването на сигнал срещу административния ръководител на съда... А иначе и досега всеки може да се оплаче в полицията, ако срещу него някой упражнява физически или психически тормоз. Идеята ми е, че мерките за защита трябва да бъдат добре организирани и на практика да водят до резултат.

- Радва ли ви увеличението на функциите на Инспектората? Освен да следи за организацията на делата и противоречивата съдебна практика, той трябва ще проверява имуществените декларации на магистратите, тяхната независимост, почтеност и т.н. Дали ще ви стигнат  силите за това?

- Отминаха времената, когато обществото сякаш се съгласяваше с неприемливите прояви на магистратите. Добре е, че Конституцията предвиди извършването на новите проверки, но остава в закона да бъде регламентиран предметният обхват и начинът на извършването им - така, че да не останат само на думи, а да постигнат ефекта на конституционния замисъл, а именно  - в съда, прокуратурата и следствието да работят наистина независими магистрати. А по въпроса дали ще ни стигнат силите да се справим и с новите, и със старите си правомощия - при положение, че с новите проверки дейността на Инспектората ще се увеличи два пъти и половина спрямо досегашната, аз мога да кажа само, че без подкрепата на законодателната, изпълнителната власт и Висшия съдебен съвет няма как да се справим.

- Какво точно имате предвид като казвате това?

- Без достатъчен кадрови, материален и финансов ресурс е немислимо да се очаква ефективност и качество на проверките. По наши разчети са необходими още 63 бройки за служители в Инспектората, 19 в общата администрация и 44 експерти - икономисти и юристи в специализираната администрация. Необходима е достатъчна сградна площ, която да поеме новия персонал. Към момента сградата, в която се помещава Инспекторатът се ползва съвместно с Административен съд - София град. Липсват възможности за усвояване на допълнителна площ в рамките на ползваната сграда. Трябват ни още работни кабинети, помещения за архиви... Като се има предвид, че ежегодно ще проверяваме и имуществените декларации на над 4000 магистрати, се налага изводът, че Инспекторатът спешно трябва да бъде подсигурен със сграда, с необходимия софтуер, с човешки и материални ресурси. Защото 1 януари 2017 г. наближава. От тази дата - в случай, че Законът за съдебната власт бъде приет, трябва да започнем да осъществяваме и новите проверки.

- Доста наблюдатели се опасяват, че и след тази дата неподкупният и независим магистрат ще си остане само законодателно пожелание.

- Едно е сигурно: Не може държавата да изисква и да очаква ефективност в борбата с корупцията сред магистратите без да осигури необходимите условия за това.

Нашият гост

Родена на 8 април 1968 г. в София

Завършила право в СУ „Кл. Охридски" ( 1991г.)

Започва кариерата си като стажант-съдия и младши съдия в Окръжен съд- Хасково (1993-1995 г.). После става съдия и зам. - председател на Районен съд (1995-2001), съдия в Окръжен съд (2001-2007) и председател на Административен съд (2007-2015) там. Избрана е от Народното събрание за Главен инспектор в Инспектората към Висшия съвет на 2 април 2015 г. 

Снимка: Денислав Стойчев, в. Труд