Правен свят
Извън решенията по ЗОДОВ и на Съда в Страсбург
Държавата е платила близо 1,4 мвр. лева за бавно правосъдие

15 Юли 2015

 Почти 1.4 млн. лева е изплатила държавата на жертви на бавното правосъдие в България. Това стана ясно от думите на главния съдебен инспектор Теодора Точкова по време на кръгла маса на тема "Инспекторатът към ВСС - обект или субект на съдебната реформа в България".

Посочената сума не обхваща всички разходи или дългове на държавата за бавно правосъдие. Става дума само за изплатените пари по въведения през 2012 г. в ЗСВ механизъм, с който беше дадена възможност на ИВСС да разглежда заявления на пострадали, след което да изпраща протокол от проверка на правосъдния министър, който след преценка предлага споразумение на заявителя.

Отделно около 4 млн. лева годишно държавата дължи за обезщетения по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), но плаща малко повече от половината. В общата сметка трябва да се добавят и сумите от осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург срещу България.

От изявлението на Теодора Точкова днес стана ясно, че все повече хора използват опцията за търсене на компенсация за забавено правосъдие чрез Инспектората към ВСС. През 2013 г. са били подадени 806 заявления и са били сключени 101 споразумения от Министерството на правосъдието за 270 260 лева. На следващата година и споразуменията, и сумите рязко нарастват -  645 300 лева за обезщетения по 215 споразумения.

"Само за първите шест месеца от настоящата година, министърът на правосъдието е сключил 168 споразумения със заявители, спрямо които е признато за нарушено правото им за разглеждане на делото в разумен срок, като изплатената за периода сума за обезщетения възлиза на 458 494 лева", заяви Точкова и допълни, че общата сума на изплатени обезщетения е 1 374 054 млн. лева. По думите ѝ данните показват, че процедурата е с изключително висока степен на ефективност.

Темата за бавното правосъдие бе засегната по време на дискусията и от други участници. Когато става дума за наказването на магистрати за забавени дела, зам.-председателят на Върховния административен съд Боян Магдалинчев подчерта, че въпросът е комплексен и за да се прецени, че един съдия е виновен за забавено дело, то трябва да се отчита натовареността му и сложността на делата, които е гледал. Отделно, трябва да има и ясна дефиниция на разумен срок, поясни Магдалинчев. Той даде за пример решение на ВАС, с което е било отменено наложено наказания на съдия от Софийския районен съд за забавени дела, който е имал за разглеждане годишно над 1700 дела.

Представляващият Висшия съдебен съвет (ВСС) Соня Найденова пък подчерта, че повечето забавяния на дела не се дължат на работата на съдиите, а на обективни фактори, като спиране на досъдебните производства, изтекли срокове за разследване, издирване на подсъдими и др.