В. 24 часа
Автор Ани Пармаксизян
Как се запорират ДЗИ и Фондова борса за час работа?

1 Октомври 2010

Г-жо Караиванова, защо се стигна дотам двама съдии - Руслан Донев и Георги Лефтеров, да бъдат свързани с групата на Килърите?

- Надявам се, че не са замесени в убийства, а само в нарушения на закона. Едно от обясненията е корупционно влияние. Причините за тази ситуация в съдебната система са много, коренят се в последните 20 г., но най-важната е липсата на отговорност - каквото и да направиш, не носиш никаква отговорност.

Корупция има навсякъде в държавата. Не се наемам да кажа дали в съдебната власт тя е повече, или по-малко, отколкото в другите власти, но казвам, че в магистратурата тя е най-страшната, защото обезверява хората.

При нашите проверки в районните съдилища в Търговище, Горна Оряховица и Варна, които направихме още в началото на дейността ни през 2008 г. заради странните запори на сметките на ДЗИ банк, Българската фондова борса и фирми, както и продължението на тази афера в търсенето на адвокатски хонорар от 12 млн. лв., намерихме достатъчно нарушения, за да поискаме дисциплинарното уволнение на Донев и Лефтеров. Те не са събрали дължими държавни такси в големи размери, не е бил спазен принципът на случайния избор на делата, нито изискването за местна подсъдност. Смятахме, че от тези факти и поведението им прозира корупция и Висшият съдебен съвет ги освободи.

- Да, но те обжалваха. Върховният административен съд потвърди изгонването на Лефтеров, но върна казуса "Донев" за повторно разглеждане, въпреки че става въпрос за идентични казуси. ВСС пак отново го уволни, но с минималните 13 от възможни 22 гласа.

- Самото съдебно решение дава една интерпретация на нарушенията, с която отдавна се боря. Донев не е събрал 70 хил. лв. държавна такса от Петър Атмаджов, издавайки му изпълнителен лист за 3,5 млн. лв., защото бил социално слаб. Освен това е разгледал дело, което не му е подсъдно, т.е. изобщо не е имал право да разлиства, а това за мен винаги означава, че адвокати си избират склонни да уважат исканията им съдии.

Според тримата съдии по делото за уволнението му това са процедурни нарушения и по тях може да се произнесе единствено по-горната инстанция - окръжният съд, при евентуално обжалване. Затова и в съвета имаше гласове Донев да бъде наказан по-леко, а не с уволнение. При обсъждането за пореден път Константин Пенчев ни подкрепи и ВСС прие предложението му Донев да бъде освободен. Мнозинството и в този съвет има амбицията да почиства съдебната система от подобни елементи.

- След като смятахте, че от поведението на Донев и Лефтеров прозира корупция, уведомихте ли прокуратурата? Само тя може да каже дали е така, или не?

- Да, веднага след проверките изпратихме преписи от резултатите като сигнал във Върховната касационна прокуратура. Но за съжаление нищо не последва. Единият сигнал бе препращан на по-долните нива и стигна до заместник районен прокурор във Велико Търново, който година след сезирането ни отговори, че няма престъпление. Той, естествено, не може да разследва магистрати, още по-малко от друг район - неговият район е само Търново, а сигналът бе за нарушения в Горна Оряховица.

Да не говоря, че когато поискахме от ВСС да уволни Донев и Лефтеров, софийски градски прокурор започна проверка срещу нас - дали не сме извършили нарушения, докато сме проверявали двамата съдии. Та се наложи с открито писмо до главния прокурор Борис Велчев да им кажа, че така няма да стане, няма да ме уплашат.

- Прехвърлянето на сигнала от Върховната на по-долните прокуратури напомня за проверката с "бедните" магистрати от скандала "Приморско".

- В последния доклад на Европейската комисия бе казано кратко и ясно - съдебният процес страда от липса на инициатива и професионален капацитет, при сложните разследвания няма посока и цел. Магистратите ни разчитат на резултатите от спецразузнавателни средства, на експертизи, но не и сами да проследят цялата верига от факти и да направят логически връзки и изводи от установените факти.

Просто не търсят, не мислят. Как е възможно съдия от Горна Оряховица да напише за един час определение, с което налага запор, от 12 страници, с много дребен шрифт, в което са изброени 544 имена?! Кога е прегледал доказателствата, кога е успял да го напише и да "блокира" банка и цяла фондова борса?! Изводът сам се натрапва - някой му го е донесъл готово на дискета, той го е пъхнал в компютъра, разпечатал го е и се е подписал.

Прочетох, че Петър Атмаджов, който сега е обвинен като помагач в организацията на убийствата на адвокат Петър Лупов и бизнесмена Румен Рачев, е заявил пред съда, че е носил пари къде ли не. Дали е носил пликове и на съдии?!

Прочетох също, че търновският бизнесмен Георги Вълев, чията връзка с Килърите според разследващите бил арестуваният му бивш служител Атмаджов, навремето бил представител на австрийската рекламна фирма "Лайцман". Ще подскажа на прокуратурата, че австрийският гражданин Ото Лайцман бе подсъдим и Софийският градски съд два пъти постанови присъда, която така и не влезе в сила.

Нека поровят из архива, ще видят интересни неща.

- Какво пречи на съдебната система да се изчисти от корумпираните?

- Обективно нищо не й пречи, има достатъчно закони, действително е въпрос на воля. Ако тя не пожелае сама да се изчисти, ще бъде изчистена от други, в началото на 90-те години това упражнение вече се игра.

- Идеята членовете на ВСС да минат проверка през ДАНС, за да получат допуск до секретни материали, изчистване ли е?

- Не мога да ви кажа.

- МВР твърди, че има оперативна информация за корумпирани магистрати. Като бивш прокурор вярвате ли безусловно на оперативната информация?

- Разбира се, че не. Едно време не само оперативната информация, дори имената на разработките не стигаха до прокурорите, докато тя не бъде облечена в съответните доказателсвени средства. Защото сътрудникът на оперативния работник може да го заблуждава, както си иска. Той не е най-чистият образ, затова сега от години им вадим имената.

- Казахте, че Константин Пенчев за пореден път ви е подкрепил, когато ВСС е обсъждал как да накаже Донев. Защо "Ред, законност и справедливост" го атакува напоследък?

- От момента, в който Пенчев бе избран за председател на Върховния административен съд, той не е спрял да говори, че в съдебната власт има корупция и установени лоши практики, че Темида освен везни има и меч, който най-сетне трябва да извади и да започне да сече. Винаги е настоявал, че ако т.нар. компетентни органи не могат да докажат престъпление, поне ВСС да уволнява магистрати при съмнения за корупция.

Докато говореше общо за проблемите на съдебната система, макар и с много точно посочване на истинските пороци, в нея имаше глух ропот:

Този пък защо се опитва да разбутва установените схеми.

Но в мига, в който назова конкретни имена, върху него се изсипа всичката кал и ще продължава да се лее.

Това се случва на хората, които имат смелостта да се изправят и да кажат: Така повече не може. Това е и една от причините магистратите да не говорят открито и конкретно за проблемите, а да си шушукат по кьошетата кой е много богат при едни и същи заплати, кой е постановил странни решения, кой с кого се събира. Не желаят да посочат пороците заради негативите, които ще понесат. Мисля, че е изключително важно поне да се опитаме да разкъсаме тази магистратска омерта.

- Страх ги е, защото неморалните и корумпираните са повече от шушукащите ли?

- Те не са повече, но са по-силните. Първо, защото разполагат с много пари, а парите в днешно време са важен фактор. Освен това са и гъвкави - умеят да убедят всеки нов силен на деня, че са верни, че цял живот са чакали той да дойде на власт и че ще изпълнят всички негови поръчки. А принципният човек обикновено следва принципите си.

- Според вас нападат Константин Пенчев, защото е посочил конкретни имена или защото мандатът му като съдебен шеф изтича?

- Може би нещата са съчетани. Може би пък целта е да попречи на бъдещата му кариера. Но Пенчев е достатъчно квалифициран юрист, гладен няма да остане.

ВИЗИТКА

Ана Караиванова оглавява Инспектората към Висшия съдебен съвет от старта му в началото на 2008 г.

Завършила е право в СУ, 15 г. е работила като прокурор. Била е зам.-шеф на районните обвинители в Ямбол и София, както и на столичните градски прокурори.

Депутат в 36-ото и 37-ото народно събрание, а от 1997 до 2005 г. - адвокат. Напусна гилдията, след като я назначиха за зам.-министър на правосъдието до 2007 г.